* * *

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Чаши две. Червено вино.
Петък вечер – „Панорама”.
Мълчаливи – нямо кино.
Всеки сам, а всъщност – двама.
Лека сутрешна задявка.
Кафеварка. Кана. Чашки.
Дълга сутрешна прозявка.
Пепелник и две цигари.
И денят е мързеливец –
като нас напредва бавно.
„Де да идем?“ „ Ще почивам!
Уморен съм.” И не ставаш.
Късен филм. Легло. Завивки.
Мачът – второ полувреме.
Суперценна придобивка –
дистанционното – у мене.
Край с кошмара от екрана!
А сънят къде закъса?
Уж бе тук, а много странно –
нейде нишката се скъса!
И броя овце на тъмно.
До хиляда ги докарах.
Хъркането ме побърква
Съжалявам, но ще стана!
Влакове пристигат, тръгват...
Посрещач и изпращач съм.
На терасата отвънка
чакам дълго моят Сънчо.
Мрачна сутрин – изгрев късен.
Пак кафе и пак цигари.
Телевизорът изсъсква –
иде ми да го ударя.
Ден неделя. Пак почивен.
Тъпо, празно и студено.
Аз във себе си възкликвам:
„Що не стане понеделник!”

Гост

Идеята - добра. Усмивката - накрая на дълго стихотворение.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите