Не водете пръч в дома си!

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Моята гебеджанка е селска, трудова жена, работяга. И голям фен на домашните любимци! Обича ги повече, отколкото мене. Науми си по едно време да си купим коза за мляко, за да преживеем по-леко кризата и никой не можа да охлади мерака й. Че то лек за женски мерак и инат има ли?! Как ли не я кандърдисвахме да се откаже от козата! Абе, Русанке, викам й, виждаш къщата ни е градски тип, апартамент; нямаме градина, двор, нямаме стопански постройки, няма къде да я гледаме! В работилницата, вика, всичко съм премислила! Тя по цели дни ще бъде с козаря, ти ще си работиш спокойно, пък и да се наложи в лошо време да ти прави компания – какво от това? Кротка и чиста животинка е…
Е, наложи се гебеджанката, купихме козичката, нагласихме й едно ъгълче в работилницата, нещо като сух карцер… Животинчето беше първескиня, та дойде време да се заплоди. Тогава, една вечер в мое отсъствие, да вземе моята Русанка с всичкия си женски акъл, да вкара в дърводелската ми работилница и Пърча на съседите. За по-сигурно, понеже на полето, на открито, оная работа не ставала както трябва! Каква любов, какъв бурен секс е било не знам, но на другия ден всичките ми инструменти и заготовки бяха по пода. А съседите ми вдигнаха допълнително нервите, защо посред нощ съм бил пуснал абрихта! Веднага загрях, че някое копито ще да е натиснало копчето на пусковия ключ, но си замълчах… Кавгата и другите поразии с инструментите ми ще отмина с мълчание, те се оказаха бял кахър. Но с аромата на пърчината не можах да се примиря до ден днешен! Не знам, дали разбирате за какво става въпрос! Защото само селския човек знае, какво значи пърчина в любовния период на козата! Миризмата е толкова отвратителна и непоносима, че сякаш пуща коренчета в стените и таваните, в дрехите и цялото обзавеждане на къщата, та с нищо не може да се тушира и премахне.
Добре, че не се наложи дълго да понасяме този въздушен тормоз! Наложи се да продадем къщата и да се приберем във варненския си апартамент, където днес ни котка, ни куче, ни птичка дори не може да припари.
От този случай дори само споменът за Пърча ме отвращава не само от козето мляко, но и от това иначе бяло, пухкаво и невинно животинче, наречено козичка. Защото колкото пъти се налага моята Русанка да посреща гости в апартамента по различни поводи, зад всеки натрапчив аромат на парфюм или одеколон, препатилото ми обоняние долавя и тънкия, упорития мирис на пърчина. Затова ви съветвам най-добросърдечно: уважаеми жени и женички, не водете в дома си Пърч, по никакъв повод! Защото пърчината оставя незаличими следи за цял живот!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите