Селски кибуц

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Вчера тръгнах със каруца
до село Извор на събор.
Аз, Спиро и Маруца –
комшии със общ стобор.
Те, Спировото семселе
беха тукашни от корен,
а аз бех доведено дете
от село Долно Морен.
Била съм съвсем сирак
без никакви роднини,
а днес и за баш капак
съм вдовица от години.
Моят – Бог да го прости,
бе на Спиро стар авер
и често ходеше на гости
сутрин, вечер без хабер.
И все зафаляше Маруца.
Била алтън, сто карата булка.
Па макар и малко куца
била сгодна кат гъдулка.
Преглъщах аз фалбите сладки,
нали Маруца ми е дружка,
кога усетих без догадки,
че крушата била с опашка.
То моят си бе женкар,
ала що Маруца му се фаща.
Не бил Спиро баш мъжкар
та моят знаел да опрашва.
Добре, че моят се помина
та не стана жив конфликт
и добре, че Спиро ме опина
та днес сме двете квит.
Като в кибуц си днес живеем.
Всичко ни е общо дело.
За Спиро и двете си милеем.
Радва ни се цело село.
А туй, че Спиро не бил мъжкар
на мен тия да хортуват.
А и Маруца като стар лодкар
мераците и още по-лудуват.
Та тъй тръгнали сме тримата
дорде още топлото ни лази,
че като ни затисне зимата
Спиро зор ще види с нази.

Гост

сигурно смешното е накрая, но не можах да дочета - много е дълго

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите