konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
16 Фев 2013 18:56:33 » Руньо Кауня |
  |
Глъчката в кръчмата секна. От една страна новодошлият бе толкова познат на посетителите… и все пак, нещо не бе наред…
Селяните никак не долюбвали различните, а за такива, като Рунчо, да не говорим. Момчето се родило с едра, издължена глава и колкото повече растяло, тя се обагряла в охра, досущ, като бостански каун. И косата му опадала, още като юноша, та където и да минел, жълтеел като светофар - един вид - внимание! Само, че на хората не им се внимавало и затова го избягвали. Бил дребен на ръст, с криви чевръсти крака, и карал години наред с едни и същи дрехи. Така и не завършил средно, защото техните нямали пари за квартира в града, но умеел да се оправя: или по-скоро започнал след инцидента. Селяните и досега шушукат за чудото и още повече го проклетисват, защото именно той извадил късмет.
По онова време Рунчо, ще да бе е бил на деветнадесет и след поредната почерпка в кръчмата се озовал в бостана на чичо си. Добре, ама заспал, както си бил кофраж между стоката, а катърът на Петко лесничея, да вземе,та да се отвърже и също да отиде натам. Похапвал си Пего - така се казвал катъра и не щеш ли, по погрешка наръпал и Рунчо за главата. Тогава се чул такъв рев, че цяло Бостаково се събрало на бостана.
Промените в Рунчо не закъснели: белезите над двете уши го направили още по отблъскващ за околните, но нещо в мозъка се събудило от захапката на Пего и той започнал да се интересува от футбол. Покрай една от нашенските звезди, Рунчо попаднал на неговия съотборник в „Манчестър Юнайтед” - Уейн Руни и оттогава му потръгнало. Не пропускал мач, започнал да залага скромните си спестявания в Еврофутбол и постепенно натрупал състояние. „ С Рунито сме съименници, - говорел на малцината, които го слушали. - и щом той е станал милионер, ще стана и аз!
Аз тогава не съм разбирал много, ама сега, докато надничаме през прозореца на кръчмата и люпим семки с Гачо, единствения ми връстник от село, ви разказвам:
Само Станойка - кръчмарката, дето му се пада трета братовчедка, го доближи и погали по извисената глава: вечният рунтав калпак го нямаше и от темето, та чак до ушите и по врата на Руньо, бе прорасла два пръста - русолява четина.
- Рунчо! Ти ли си, бре? - възкликна, Станойка. - Какво е туй киче, дето ти е покарало по главата?
- Щом Рунито може, и аз мога! - захили се Руньо кауня. - Раздай на всички, по едно от мене! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 854
ХуЛитери: 2
Всичко: 856
Онлайн сега:
