konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
14 Фев 2013 21:29:33 » Теменужена Коледа |
|
Мария погледна пред прозореца на автобуса- сняг, сняг и пак сняг. Щеше да бъде красива, бяла Коледа, но сърцето на Мария се беше свило и тя не изпитваше радост от идващия празник. Предстоеше традиционната вечеря на Бъдни вечер с цялото семейство- баба Веса, дядо Игнат, майка й и преуспялата й красива, великолепна сестра и нейният мъж. Цял живот живееше в сянката на по-малката си сестра. каквото и да направеше сестра й го правеше по-добре и обираше всички похвали. Но Мария не я мразеше, напротив като по-голямата тя чувстваше към нея нещо като родителска обич. Но с годините все повече и опротивяваха другите роднини, тези които сипеха похвалите по адрес на Катето. Но тази година се чувстваше по-зле от всякога. Не стига, че се разведе с онзи мухльо- мъжа си, ами и преди три месеца я съкратиха и още не си е намерила работа. А Катето ще доведе новия си приятел, който не стига че е директор на банка ами отгоре на всичкото е мил, кротък и красив. Мария взе пари в заем от приятелка за да купи на всеки по нещо дребно за подарък.
Самотна, безработна, безпарична и много, много депресирана Мария влезе в бащиния дом. Катето и приятелят й вече бяха пристигнали. Масата беше отрупана с марково уиски, кашу, белгийски шоколад, немски щолен и бонбони Моцарт. Прегърнаха се сърдечно със сестра си и другите близки. В суматохата от чантичката й изпада пакетчето „Теменужки”, които купи от магазина на автогарата, но така и не стигна до тях. С неочаквана пъргавина баба й Веса скочи от дивана и ги вдигна с блеснал поглед. Бързо разтвори пакетчето и лакомо натика в беззъбата си уста два.
- Теменужки! От години не съм яла. –възкликна щастливо бабата, после се обърна към по-малката сестра с присъщия си менторски тон- Кате, това се казва бонбони, а не онези марципани, които ти пробутват в чужбината.
Всички избухнаха в смях и не пропуснаха да си вземат по една -две теменужки.
Това беше най-хубавата Коледа за Мария. |
|
|