konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
14 Фев 2013 21:24:14 » И като ти тръгне ... един ми ти късмет |
  |
Утре е първият ми ден на новата работа. За това място се преборих с още тридесет и пет човека. Работата, която мечтаех и чаках, дори плаках от радост, когато ми се обадиха и казаха, че аз съм избрана. Аз съм избраната!
Тази нощ няма да мигна. Главата ми бръмчи като кошер от въпроси: Ще се справя ли? Ами ако..? С колегите ще си паснем ли? Какво първо впечатление ще им направя? Дали има в офиса готини мъже? Не! По-добре да няма такива изкушения ! Знаете поговорката: Където си вадиш хляба, не си вади.... Така де, не е професионално. Какво да си облека утре? Костюм –естествено! Но кой? Черният? Твърде е строг- ще ме вземат за натегачка. Сивият? Изключено- безличен е- ще ме помислят за смотанячка. Червеният, може би? Не става- твърде е агресивен. Значи белият. Ама не прави ли дупето ми много голямо? Не че по принцип не е. Нека да си мислят, че е от белия цвят. Ами дали ще успея да побера телесата си в него? Понаддадох тази зима. И коремче се заформи, едно такова обло, като питка.
Внимателно се напъхвам в него и внимателно, ама много внимателно дигам ципа на панталона и приклякам. Няма спукани шевове. После дълго се гледам критично в огледалото от всички страни и решавам, че всъщност изглеждам много добре. Значи- белия костюм!
08.21 Бронирана с грим, костюм, парфюм влизам победоносно през главния вход на офиса. Усмихвам се на всеки, когото срещна.
8.30 Вече съм на новото си бюро.
9.00 Запознах се по-важните хора.
10.00 Вече имам поставени първите задачи и започвам да работя по тях. Дори не ми остава време да изляза в обедна почивка.
В ранния следобед отчетох интересен факт - колегите се обръщат след мен по коридорите. Правя се, че не забелязвам и отминавам, но вътрешно се надувам като жаба. Там онези двамата си шушукат. Знам, че е за мен.
И странно – това внимание ми е приятно. Отдавна не се е случвало мъжете да се обръщат след мен. За да се уверя напълно минавам още веднъж по коридора. Да -определено ме зяпат. И то определена част от мен – задника и краката. А аз се притеснявах, че съм се окръглила. Вярно било значи, че мъжете обичат по-сочни дупета. Мислено започвам да си татаникам песен на Шакира, а походката ми става по-кръшна. Колко е хубаво да си сред хора и да работиш нещо, което обичаш- мисля си аз. Ето ме мене- само за няколко часа от както съм тук и вече се чувствам жива, пълна с енергия и дори по-красива. И това се забелязва от другите. Може би ще ми излезе късмета с онзи сладур от втория етаж? Видях го как ме оглеждаше- още малко и лиги щяха да му потекат. Майната им на правилата- веднъж се живее.
На път за вкъщи пак усещам по тялото си погледите на мъжете, които галеха гърба ми и се плъзваха надолу.... Ау, и жените взеха да ме зяпат завистливо.
18.40 най-после се прибрах в къщи. Уморена, но усмяна като домат и в много добро настроение. Когато свалих костюма си – ми призля. На панталона отзад беше цъфнало огромно –бозаво -розово петно. Покрай притесненията и радостите с новата ми работа бях забравила за цикъла си. Ето защо цял ден ми зяпаха задника, а аз наивната патка си мислех..... Земята започна да мърда под краката ми и първата мисъл която ми мина през ума преди да припадна беше:
-Трябваше да облека червения костюм! Червения!
На другият ден напуснах. Не защото се чувствах ужасно засрамена пред колегите. Не само заради това. Напуснах главно, защото реших, че не мога да работя с хора, които не могат да обсъждат открито и зряло проблемите. И май излязох добър пророк, защото след година и нещо тази фирма фалира.
На следващият първи работен ден носех вишнев костюм и резервна пола в чантата. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 832
ХуЛитери: 3
Всичко: 835
Онлайн сега:
