Въведено на:
30 Яну 2013 21:30:56 » Изповед на Николетка, гиздавата ми съседка
Гледах го накукунижен,
рекох мъж ша бъди книжен.
Може и пует да бъди –
челяд с рими да отвъди.
Мене в песни да възпява
денем, нощем до забрава.
Нежни думи да ми шъпни,
дор душата ми изтръпни.
Мама рече: „Мила керко,
тоз, що сàкаш, луд е перко –
тънък, длъгнест, сякаш кула,
но е дъще тройна нула.
Как дечица ще отхрани,
само със словца отбрани?
Кой чете сега куплети?
Кой сродява се с пуети?
Гледай татко ти – в Луната
с рими дири си душата.
Що ти требе дор до гроба
празен да ти бъде джоба?
Я, виж Гого – депутата,
вей му вятъра в главата,
даже малечко е грозен,
ама има дом помпозен.
Що не земеш него, мама!
Мож да станеш Първа дама.
Щом парàта всичко движи,
Гого фащай, нямай грижи…
* * *
Млада, горделива, щура–
не послушах майка Гюра.
Нито с Гого, ни с пуета
днес препускаме в карета.
Зех си Пантелей грънчара,
сладко сърбаме попара…
А ухилените грънци,
греят назе като слънци…
Виж, дечица си отгледах –
сùте мязат на съседа…
Narwal ХуЛитер
Записан(а): Feb 04, 2009
Мнения: 5
Въведено на:
31 Яну 2013 01:19:00 » Много ми хареса!
Страшно ме развесели! Оригинално и актуално! Поздравления!
Valens ХуЛитер
Записан(а): Feb 22, 2011
Мнения: 168
Въведено на:
31 Яну 2013 10:22:56 »
Харесах много! Поздрав! Успех!
Druid ХуЛитер
Записан(а): Feb 01, 2013
Мнения: 6
Въведено на:
07 Фев 2013 00:31:10 »
Виж, дечица си отгледах –
сùте мязат на съседа…
.....
Тук тотално се ухилих
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума