Въведено на:
14 Юни 2012 19:38:40 » Аз вярвам, че мога да летя!
Като волна птица аз ще полетя,
веднъж да свърши този месец само
и с първото ухание на пролетни цветя
ще оставя зимата зад мойто рамо.
Тогава ще направя от ръцете си крила
и пред събралото се множество от хора
без каска, ръкавици и без тъмни очила –
така без нищо ще се извися в простора.
Не може вече никой да ме спре,
аз искам своя пример да ви дам,
пък ако някой тръгне с мен – добре,
поне сред облаците не ще бъда сам.
Ще летиме заедно по пътя свой,
в небето много трудности ще споделим,
след всяка буря идва нов порой –
кога и как ли на земята ще се приземим.
Къде ли долу ще ни чакат посрещачите,
а може изобщо да няма такива,
единствено маскирани в черно, палачите
ще ни дебнат при някоя гробищна нива.
И какво ли ни остава най-накрая –
чрез гилотина, куршум или клада,
по-добре мъртви да влезем в рая,
отколкото живи да стигнем до ада!
raiavid Гост
Въведено на:
15 Юни 2012 09:25:18 »
Един човешки живот като полет. Интересно виждане и реене между небето и земята, между ада и рая. Успех!
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 980
ХуЛитери: 0
Всичко: 980
