Въведено на:
12 Юни 2012 11:12:51 » От теб отпивам
Зарових се в косите ти…
Разроших ги ветрено.
Разсмях се във тях
и с моя дъх те погалих.
Изкъпах се в очите ти.
Потънах до дъното в тях.
Без брегове лазурни-
до бряг доплувах
и отново с тебе полетях.
Събирах обич
в мидени черупки
и в песен на гларус
стих за теб редих.
Полъх южено-зефирен
разпиляваше косите ми,
а аз се давех в твоите две очи.
От теб отпивам глътка…
от ръцете ти си гребвам,
нощ и ден напоявах се със теб.
От устните ти- еликсир
вълшебен вкусих,
а ти за мене бе земя- небе…
От обич вселената избухна,
а звездите избухнаха в екстаз.
Аз бях у теб и ти у мене бе…
Родихме се със тебе
отново за света.
raiavid Гост
Въведено на:
12 Юни 2012 13:30:44 »
Още малко му трябваше на това извисяване над морето и разперването на крилата... Успех!
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума