Над града

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Върху подметка му бе залепнало парче вестник „Витебски вести”, носещо дата 9 юли 1941 г. Опитваше се да го махне оттам, но все не успяваше. Тълпата, това подплашено стадо , го блъскаше напред. Войниците крещяха на немски - „По-бързо!” - и биеха безмилостно с палките си. През очите им гледаше смъртта.
Знаеше, че се намира в родния си град в Беларус, но защо всичко бе така променено? Сградите - разрушени, по улиците – обезобразени трупове, удавени в локви кръв. От мо- ста на река Западна Двина бяха останали само пилоните. „Война!”- гореше в съзнанието му реалността. „Къде е Белла!” Търсеше я отчаяно сред тълпата евреи, тръгнала на заколение. Къде беше любимата му?
Накрая, изблъсквайки хората, стигна до нея. Хвана ръката й.
- Аз съм тук!...Не се страхувай!...Ще те спася!...
- Моше, те ни мразят ! – в очите й - ужасът на жертвеното животно. – Ще ни убият всичките!...
Хората стигаха до брега на Двина. Товареха ги в лодки, за да преминат на другия бряг.
Лодките нарочно бяха пробити и потъваха. Хората се давеха. Тези, които можеха да плу- ват ги засигаха куршумите... Смъртта пируваше в този ден.
Стискаше я в предгръдките си и искаше да я извади от водната бездна. Да я откопчи от лапите на смъртта.
Двамата, сплели се в едно цяло, се издигаха нагоре, към небето. Сякаш бяха ангели. Реката се изгуби. Летяха над града.
- Къде ме носиш? – питаше постоянно тя.- В Рая ли?...
А той нямаше думи, за да й отговори. Не знаеше накъде летят, но знаеше, че то е далеко от смъртта...Усещаше живото й тяло в ръцете си и това му бе достатъчно. Летяха с волността на пеперуди, искащи да забравят, че някога са били червеи...

От видението му го извадиха камбанният звън на катедралата „Нотър Дам”. Художникът, още сънен, взе графит и започна да рисува екскиз на картина.
Върху платното се виждаше как мъж и жена, се реят над някакъв град, осеян с малки къщички.
Когато всичко бе готово, жудожникът написа в долния десен ъгъл на графиката „Над града”*. После добави псевдонима си – „Марк Шагал”. Но това не го успокои.
Напоследък вестниците пишеха само за „бъдещата европейска война”. Дали сънят му не беше породен от това? Трябваше да се върне във Витебск, там далеко в Беларус, и да види Белла.
Художникът взе платното под мишница и тръгна към парижката гара „Сент Лазар”.
Беше юли 1914 година.

* Бел.авт. – Марк Шагал / Моше Сегал/ рисува известната си картина „Над града” през периода 1914 – 1918 г.

Гост

Разказът е прекрасен. Само това летене над града е малко. Трябваше повече полет и чувства да се вложат там, за да може картината наистина да полети...
Успех!

Я да подкрепя и това разказче, че почва мач...Успех на автора! Very Happy

Написано според каноните.Успех на автора и произведението. Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите