competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
30 Май 2012 15:18:52 » Компюлигата |
  |
- На мама компюлигата! - тихо възкликна жената.
Отдавна търсеше подходящо название за дъщеря си и тази сутрин, то само пристигна в устата й. Девойката бе свела глава над клавиатурата и отрано разнасяше трелите си из мрежата: същинска чучулига, но виртуална един вид.
- Хайде, Славейке! - нарече я този път с истинското й име. - Време е за закуска.
- Ей сега, мамо. - отвърна момичето с дрезгав глас. В кухнята ухаеше на палачинки и щом захапа първата, подозрително запита:
- Как ме нарече преди малко?
Бледото й лице изразяваше напрежение, усилено от масивните очила, които увеличаваха и без това големите очи. Надолу следваше заострено носле и тънички устни, не винаги готови за усмивка.
- Нарекох те чучулига, макар че малко измених думата.
- Аха. - отвърна дъщерята и майката си отдъхна. - Счу ми се нещо като годзила?
- Как ще нарека красавицата си така? - едва не проплака майката. - Че пеят ли годзилите в ранно утро?
- Всъщност май ми харесва. – замислено изфъфли Славейка, докато дъвчеше палачинката. - Компюлига! – изрече, вече преглътнала. - Ще ги разбия с това име.
- Ти ли си лиглата? - прочете след ден в страницата си.
Следваха още няколко подобни коментара, но този път не я засегнаха. Бе поемала къде-къде по-големи обиди. Още повече, че псевдонимът й можеше да се тълкува по няколко начина. Дори намекваше за някаква лига на избраници, а защо не и на посветени в нещо мистично.
„Нека ме мислят за каквото искат, но аз съм просто една виртуална чучулига”, мислеше с доволство. Та кой можеше да я види? Тя не беше от индивидите, които тропосват снимки по пет пъти на ден, нито пък се намесваше в кореспонденцията на другите. Влизаше сутрин и пееше, но това щеше да продължи само докато Го намери. Щом Го намереше, щеше да млъкне, поне в мрежата и заедно с него щяха да строят гнездо. Той щеше да носи в човката си съчки и влакна - разбирай; тухли, цимент, гипс, плочки, теракол, а после печка, пералня и много други неща, а тя щеше да прелита с цвете в уста и да краси новия дом.
Едно утро Той се появи. Видяха се същия ден и дълго летяха заедно. В дар й поднесе китно и най-важното - обширно гнездо. Бе построено и я чакаше да снесе яйцето си.
- Скъпото ми момиче. - ликуваше майката. - Знаех си, че ще успееш. Ние кукумявките винаги се устройваме. Дори да полетим само веднъж! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 839
ХуЛитери: 6
Всичко: 845
Онлайн сега:
