аз не.....никаква критика, откъде- накъде.....само комплименти!
lusinda ХуЛитер
Записан(а): Jan 15, 2005
Мнения: 12
Въведено на:
25 Яну 2005 20:25:32 »
SELENA написа:
Понякога пиша оценки спонтанно, преди още да съм се отърсила от впечатлението...
Убедена съм, че пишеш петици)))))
Точно затова и аз избягвам да пиша коментари. Не умея... Ако напиша такъв, той ще трябва да превиши по думи някой стих, за да кажа какво точно съм харесала) Но се радвам на коментарите на моите разкази и не бих се обидила, ако някой ми посочи слабите места в него.
Виж, когато се стигне до професионална критика, смятам, че е необходима - и за автора и за читателите. Като начин на представяне... лошо, добро - но представяне. Има една много готина мисъл: Да вършиш дадена работа, без да я рекламираш, е все едно да намигнеш на някоя девойка в пълна тъмнина. Само ти си знаеш какво правиш и никой друг
ОК, оттеглям предложението)))))))))) Все пак, добре ще бъде, да обосноваваме оценките си, когато можем. Поне за половината от петиците съм го направила)) Други оценки не пиша... защото това, че аз не харесвам дадено произведение, не го прави непременно слабо.
Тази тема ми е интересна от самото начало и я следя.
Включвам се понеже ми се стори интересна идеята, оценките да са свързани с коментар.
Сега ще погледна от веселата страна, моля не ме взимайте насериозно.
Ми значи ако искам да изплющя на некой една палава единица, кво стаа, ши требе и да му се обяснявам ...
Ма как тъй, ми той може да ме е ядосал нещо, или пък да ми е антипатичен, да му завиждам че е по-добър от мене ...
И кво стаа, требе да му напиша : Не ме кефиш, пич, затуй ти я турнах таз блага оценка.
Ми не моем да му напишем такива неща, нали ши разбере кой му е бутнал рейтинга ...
Ма нидейти тъка бе, ора
Вий ми оперирате най-готското парче от мойта същност ...
Сега сериозно.
Оценяването също е вид критика. Защо да го обвързваме с коментар. Аз не съм литературен критик, затова и когато някое произведение ми хареса повече от друго - 5. И обратно - по-ниска оценка.
Може и да не съм прав.
Вие ще кажете ...
_________________ Summer breeze makes me feel fine
Blowin' through the jasmine in my mind
Wizard ХуЛитер
Записан(а): Dec 22, 2003
Мнения: 128
Място: София
Въведено на:
25 Яну 2005 21:16:21 »
Абе поне според мен темата не беше точно за тъпия рейтинг... то пък и кой ли го гледа... Аз поне не
Абе поне според мен темата не беше точно за тъпия рейтинг... то пък и кой ли го гледа... Аз поне не
Не пич, не ми пука за тъпия рейтинг. Не говорих сериозно за това.
Просто питам, дали приемате и оценките като критика.
Не мислите ли, че те са по-реални от коментарите защото са анонимни и изразяват точно това, което човека е чувствал след прочита.
Стига поставящия ги да не се води от симпатии и тем подобни.
Защото общо взето, в коментарите се получава - той ми е приятелче, чакай да го похваля ...
_________________ Summer breeze makes me feel fine
Blowin' through the jasmine in my mind
mmm ХуЛитер
Записан(а): Nov 24, 2003
Мнения: 702
Място: София
Въведено на:
25 Яну 2005 23:10:42 »
Цитат:
Стига поставящия ги да не се води от симпатии и тем подобни.
Защото общо взето, в коментарите се получава - той ми е приятелче, чакай да го похваля ...
Всъщност и в оценките е точно така. Засичал съм гласуване толкова бързо след публикуването, че за толкова малко време не може дори да се прочете разказът или приказката. Принципът е - "а, този ми е приятел, нека му дам 5-ца, той после пък на мен ще даде..."
Виждал съм и друго - някой гласува единица, или дава отрицателен коментар и "потърпевшия" веднага "му го връща" - "щом ти така гласуваш за мен, значи и аз ще гласувам с единица за теб".
Ясно е, че и в двата случая не може да става дума за обективност.
Ясно е и че така се губи смисълът на коментарите, на възможността за оценки, изобщо обезсмисля се всичко.
Какъв е смисълът от това надлъгване?
Какво ви прави кеф приятелите ви да казват, че еди кое си произведение е велико, когато най-вероятно те дори не са го прочели? По-добре ли се чувствате? По-велики? И как ще разберете, ако някога напишете нещо наистина много добро? Как ще го отделите от по-слабите ви неща?
Какво ще стане ако в един момент покажете произведенията си и някой външен човек без да ви познава и без да ви е личен "приятел" се изпусне и каже истината?
Ясно е, че и в двата случая не може да става дума за обективност.
Ясно е и че така се губи смисълът на коментарите, на възможността за оценки, изобщо обезсмисля се всичко.
Какъв е смисълът от това надлъгване?
Какво ви прави кеф приятелите ви да казват, че еди кое си произведение е велико, когато най-вероятно те дори не са го прочели? По-добре ли се чувствате? По-велики? И как ще разберете, ако някога напишете нещо наистина много добро? Как ще го отделите от по-слабите ви неща?
Съгласен съм.
Защо тогава просто не махнете тези опции. Ще има по-малко обиждащи и по-малко обидени.
Всеки който желае да коментира произведение или автор, може да го направи с лично съобщение. Кому е приятно да види произведение, хубаво за него, със слаба оценка или лош коментар ?
Дори това с ТопХулите може да се манипулира, и също не е обективно.
Може за да се определят Топ ХуЛите да се вкара гласуване за всяка отделна творба. Когато някой я прочете, ако мисли че става, дава вот за нея. И за да няма манипулации, това да става само от регистрирани, и то само по един глас.
Това е само идея, която ми хрумна току що.
Не знам дали струва нещо ...
_________________ Summer breeze makes me feel fine
Blowin' through the jasmine in my mind
mmm ХуЛитер
Записан(а): Nov 24, 2003
Мнения: 702
Място: София
Въведено на:
25 Яну 2005 23:53:24 »
Ами то само регистрирани могат да гласуват. И то само с един глас.
А да го махнем не върви - има много автори, които обичат да виждат коментари под нещата си, оценки (високи!!!), и те са мнозинство
Както е казал поетът - глас народен, глас Божи!
Alexey ХуЛитер
Записан(а): Feb 29, 2004
Мнения: 52
Въведено на:
26 Яну 2005 00:06:52 »
Не мислите ли, че ако си написал "нещо много добро", най-малкото рейтинг и коментари ще са нужни, за да разбереш?
Има безмерно тъпи неща с по 15 петици и 30 коментара. Примерно.
иначе и аз сне държа да има оценки, а коментарите - най-малкото са забавни!
mmm ХуЛитер
Записан(а): Nov 24, 2003
Мнения: 702
Място: София
Въведено на:
26 Яну 2005 00:30:08 »
Alexey написа:
Има безмерно тъпи неща с по 15 петици и 30 коментара. Примерно.
Да, ама я им го кажи това на авторите им
Веднага ще минат през всичките ти произведения да нацвъкат единици, ще отворят теми в които да те обсъждат колко си бездарна, ще се включат дори хора, които не са чели нито въпросното произведение, нито твоите, но ще ти доказват колко не си права...
orange_juice ХуЛитер
Записан(а): Dec 14, 2004
Мнения: 63
Въведено на:
26 Яну 2005 01:05:40 »
мен пък най ме е яд, когато например имам някакъв лош рейтинг, а не ми е бил оставен съответния коментар. Хубаво е винаги да се оставя и коментар, ако е лош - лош, но искам да знам все пак
Вчера си мислех, че критиката може да бъде оценена и взета под внимание, ако този,който я дава, има поне част от способностите, чийто притежател критикува...
А най-хубавата критика е като тази на Сервантес например, който не одобрявал масовия вкус(не познахте, не само към рицарските романи), но и към един негов съвременник(забравих му името ), който бил невероятно популярен по това време. Често го давали като пример на Сервантес тъй като последния все пишел за ''безинтересни неща'' за разлика от първия... (а сега не му помня и името). Та Сервантес бил вечно в сянката му, публиката славословила нещата на другия, които представлявали пиеси като днешните сапунки... За да докаже че истинския талант не принадлежи на времето, а на човечеството, Сервантес написва Дон Кихот...
Цялата философия на Киркегор е провокирана от философията на Хегел, който претендирал че всичко човешко подлежи на научното познание и може да бъде обхванато чрез него. Киркегор не одобрявал концепцията му и ако си бе останал само с критиките,едва ли щеше да убеди толкова силно хората че тази Хегелова теория не е вярна...
Така си мисля...най-добре и най- ефектно е да се обори подобно с подобно...
gumbert ХуЛитер
Записан(а): Dec 09, 2004
Мнения: 100
Място: Рио
Въведено на:
26 Яну 2005 15:26:51 » За критиката
Много хубаво отговори Селена, доста ерудирано. Какво да кажа към това аз Може би поради особеностите на характера не обичам много - много да ме критикуват, нито градивно , нито "неградивно". Ако щете - излишък от тщеславие и гордост, може и така да е. А може и да е ранимост, затвореност, като охлюв в черупката си. Видя ли, че някой посяга към мен издърпвам се навътре. Слабо ме интересува чуждото мнение, в същото време душата ми се стопля от хубави думи. Сигурно е погрешно и така давам зелено на хитри ласкатели. Всеки разбира се е свободен да изкаже своето мнение за мен или за това което правя, но не се интересувам от това особено. Някъде чух че завистта е липса на доверие във собствената си личност. Перифразирайки това, искам да кажа, че достатъчно се доверявам на собствената си личност поне що се отнася до литературата, изкуството като цяло, и меродавно за мен е мнението на големите писатели за едно или друго произведение. А никой от тях не е обичал (меко казано) критиците и толкова често с презрение са се изказвали за тях...
Wizard ХуЛитер
Записан(а): Dec 22, 2003
Мнения: 128
Място: София
Въведено на:
26 Яну 2005 21:52:03 »
lusinda написа:
Е, Wizard, хубаво е, че ти получаваш критиките си на друго място и по друг начин :РРР
И търпиш ли ги?
Ако са справедливи... да. Ако са злобни - /kick, /ban, /ignore ;]]]]
Между другото, кой според вас има право да критикува? Не съм вярващ, даже мразя религията, но... спомнете си Христос: "Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък!"... И като сме я подкарали на цитати, да споменем и нещо руско: Максим Горки - "Книгата е парче димяща съвест... и нищо повече". Кой смее да критикува съвестта и на какво основание? Хумберт, приятелю... дяволски си прав - когато те критикуват (понякога съвсем нищо неразбиращи пишман-критичета), душата е наранена! Кой има право да ми каже "Тук трябваше да напишеш "смях", а не "кикот", друже"? Кой знае как съм се чувствал аз в момента? Защо трябва да се обръща всичко на пост-комунистическа критика в стил "Петър Динеков"?
Хайде стига съм писал... не че не можеше да изстрелям още поне пет реда на пръв поглед умни работи от рода на "Контратезата на критиката според Имануил Кант контрапунктира със синкопа на вътрешния глас и "Аз"-а на Ницше, а душевната борба на главния герой, изразяваща се в 15-кратното повторение на думата "задник", твърде категорично опонира на либидото на Николо Макиавели, споменат в фундаменталния концептуален труд на Фридрих Енгелс"... но на кой му се занимава? Не искам да ме смятат за ерудиран... аз съм си :Р
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 798
ХуЛитери: 1
Всичко: 799
Онлайн сега:
)))))
), който бил невероятно популярен по това време. Често го давали като пример на Сервантес тъй като последния все пишел за ''безинтересни неща'' за разлика от първия... (а сега не му помня и името). Та Сервантес бил вечно в сянката му, публиката славословила нещата на другия, които представлявали пиеси като днешните сапунки... За да докаже че истинския талант не принадлежи на времето, а на човечеството, Сервантес написва Дон Кихот...
