Земя-въздух, въздух-земя

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Живял някога един обущар. Известен бил с искусната си работа. Веднъж при него дошло момиче с молба:
- Заший ми обувките. Виж как са се скъсали.
Обущарят бил нещо сърдит:
- Няма да стане! Имам страшно много работа. – отговорил той.
- Ама аз няма какво да обуя, разбирате ли? С какво да ходя? – оплакало се
момичето и още веднъж се примолило на обущаря. Той обаче продължавал да си работи, чак след някое време строго попитал:
- А ти защо ходиш пеша? – и добавил иронично – Сега нали всички все на
„килимчета” летят?
Момичето виновно мълчало. Забележката, която направил обущарят била вярна.
Всички се ползвали от някакви разкошни „килимчета” и безпрепятствено се придвижвали от единия край на страната до другия, даже и зад граница излитали, ползвайки се от това същото вълшебство.
- Е, добре! – благоволил най накрая обущаря – Дявол да ги вземе тия твой
обувки! Оставяй ги и се махай от очите ми! След три дена ще бъдат готови!
- Не мога да ги оставя! – възразило момичето – Как ще ходя боса? – и го
погледнало умоляващо, така умоляващо, както само момичетата могат.
- Е, добре! – въздъхнал още веднъж обущарят – Вземи това килимче, то е
служебно. Като дойдеш да си вземеш обувките ще ми го върнеш.
На момичето му било малко неудобно да ползва чужди средства за придвижване, поседяло така, замислена над това неудобство, но обущарят вече не й обръщал никакво внимание, защото, нали ви казах вече, той наистина бил твърде зает.
Момичето излязло на улицата, разгънало килимчето и веднага полетяло. Това било нещо неописуемо! Възторг и щастие! И ето, оказало се момичето между небето и земята. Обаче какво може да се прави в това пространство – или да мечтае, гледайки облаците, или да наблюдава живота, гледайки към земята отвисоко.
И така: Първи ден – възторг и щастие! Втори ден – самота! Трети ден – тревога! Как ще слезе от килима? Един кръг над града, втори път момичето лети над района, в който живеел обущарят, върти се трети път почти в една точка и не може да слезе от килима.
Излязъл обущарят на улицата и вдигнал глава въпросително към небето.
- Не мога да се смъкна от този килим! – обяснява момичето от височина –
Кажи ми как да се приземя? – вика момичето.
- Изправи се на крака и килимът сам ще падне надолу. – подсказал й той.
- Не мога!
- Тогава скачай! Аз ще те хвана!
Момичето скочило и паднало в силните обятия на обущаря. Сега обаче той не
знаел какво да прави. За него това се оказало съвсем необичайно. Той прегърнал момичето, това било толкова хубаво, как сега да я пусне? Поставил я внимателно на земята. Разплатили се. И момичето си тръгнало.
Изминал от тогава цял месец. Обущарят взел да вехне. Изминал втори месец, хората започнали да се досещат, а и той самият разбрал, че се е влюбил. И тръгнал да търси момичето Някак си му дошло на ум да купи цветя. Гледа надолу, редом до него, дамски обувки – познати, познавал си той работата. Вдигнал погледа си и сърцето му едва не се пръснало от вълнение, да, това наистина било момичето, което търсел. Дали се оженили сетне, не знам.

много приятна приказка Smile

а дали наистина са заживели щастливо като са се намерили Very Happy

Гост

Браво! Хубава приказка. Още мъничко е трябвало да вложи авторът за полета с килимчето, за да наблегне на чувствата, на вълнението, на състоянието на това извисяване над земята, па макар и с вълшебно килимче... Желая успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите