Сетиво за полет

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

- Абе, вие нормални ли сте?! Съвсем ли ви се откачиха главите от толкова скачания...
- Ама шефе, той има едни странни сертификати, дето не сме ги и чували даже. Обаждахме се в Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването, да ги питаме какви са тези документи и се оказа, че са валидни и няма как да не се признават, независимо, че е абсолютен прецедент.
- Стига глупости бе, какви документи... При никакви обстоятелства, докато това по някакъв начин зависи от мен, няма да допусна сляп човек да скача с парашут. Още по-малко - с моите екипи и оборудване. Аз такава отговорност не мога да поема.
- Шефе той е и с готова декларация, сещаш се каква. Даже не е нещо там по техните брайлови не знам кво, а съвсем нормална ръкописна декларация, грамотна и подредена, написана и подписана лично от него.
- Е, какво, той да не е ослепял днес сутринта?
- Абе, шефе, няма да повярваш, ама понеже и ние нещо се усъмнихме - той поиска лист хартия и химикал и пред нас написа: "Лично съм написал декларацията!". Със същия почерк.
- Вие за мезе ли ме вземате бе?! Или тоя ни е взел всички за мезе, сигурно нищо му няма.
- Ама то, не само, че има свидетелство от ТЕЛК, ами си е ясно, че не вижда. Шефе той не си отваря очите дори. Написа онова на листа със затворени очи.
- Мишо, ще те дрънна в киферицата вече. Не ме занимавай с вашите измишльотини.
- Що не дойдеш да се разбереш с него бе, шефе?! Отвънка, на масите е, самичък.
- Я да го видя бе. Какво има на масите... Този ли, с оранжевата риза? Я, чакай, ей сега ще го изпратя аз...
Добър ден! Аз съм председателя на клуба. Разбрах, че сте искали да се запишете за следващия курс.
- Да. Добър ден! Предполагам и повече неща сте разбрали, но можете да разгледате цялата папка, която ви нося, за да видите, че въпреки особеното ми физиологично състояние, ми е позволено да се ползвам от всички възможности на зрящите. Ето, ей този автомобил е мой и го управлявам аз.
- Господине, нека бъдем сериозни! Хартията няма какво да ми покаже. Не знам къде са придружителите ви, но за сляп човек е опасно и обикновеното придвижване. Нито ние имаме възможност да ви обръщаме толкова специално внимание, нито...
- Вижте... Съжалявам, че ви прекъсвам! Не ми е фикс идея. Имах конкретен повод и просто го последвах. Щом не ме приемате, няма смисъл да се натискам за каквото и да е. Но мога да ви кажа, че аз дори вече съм скачал с парашут и е било по необходимост. Беше в условията на всеобща паника и не е имало кой да ми обръща "специално внимание". Сигурен съм, че не бихте си представили как е възможно например да се приземя... При мен е по-лесно да разбера нещо подобно, понеже самата природа ме е лишила в голяма степен от представите. За сметка на това, именно тази лишеност ми е предоставила условията - да се усещам по-свързан с нещата, без да ни разделят схващанията ми за тях. Вие стоите уверено на краката си, върху тези зелени шестоъгълни плочки.
- Ама как...
- Но аз стоя по-уверено, защото съм стъпил и на двусантиметровия слой пясък под тях, като точно под мен има и мравуняче, а на около метър отдолу се преплитат разклонения от корените на онзи дъб, вляво от вас.
- Ама... дори очите ви са затворени... как...
- Не е важно дали клепачите са отпуснати, ако е стегнато сърцето. Не е важно дали очите са затворени, ако е отворено сърцето. На мен всичко наоколо ми говори, но не защото съм специален. То си се споделя по принцип, постоянно. Аз просто слушам.
- Ддда, но... Но скачането с такова... парашут...
- Мислих, че за вас поне би било повече. Защо говорите за скачане?! За парашут?! Не съществува ли единствено състоянието на полет? Състоянието на полет... И евентуално, нашите различни пътища, към доближаването му. И макар състоянието да не е нещо, което би могло да се прибави отвън, нашите действия, свързани с фактическото физическо спускане, би следвало по-скоро да са като символи, като ритуал, с който засвидетелстваме почитанието си към самото състояние, към полета. Не сте ли съгласен?
- Боже... Когато бях млад, още като започвах, го приемах точно така. Благоговеех пред самото спускане, което за мен бе като въздигане. И всяко едно детайлче от подготовката извайвах с такова внимание, сякаш бях вътрешно съединен с него. Сега си спомних. Толкова много ли съм изгубил...
- О, не. Ето, че не си изгубил. Само трябваше да съблечеш наплъстяванията. И пак ще летиш.
- Да. Ще летим!

Гост

Дано да полети! Малко казано за самото състояние на полета, но много точно, щом и незрящият вижда така нещата, няма начин да не полети. Успех!

Добре поднесена позитивна идея! Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите