Художник на полети

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

1.
По бялото платно рисувам полет:
скован от студ, замазан със снежинки,
безгрешно изчислен; изпълнен с воля
да си плати небето до стотинка.
2.
Мъж състарен. Той беше полет. Мина му.
Летя насън, не скочи от прозореца.
След малко ще се рее из картината:
на пръстите ми за крила помоли се.
3.
Приятелят му полетя от скелето,
случи се, дъхът му се пропука.
Щом сухотата го удари в челото,
опря се не в стена, а на пролука.
4.
Деца с поляна. Тичат и хвърчат,
разплискват смях като вода от стомни.
5.
Сега рисувам влюбени: мълчат,
но знам – летят, аз също с тях: по спомен.
6.
Когато през платното ми минава
една жена в небесно одеяние,
тогава моята рисунка разцъфтява.
Летеж в ефира на усмихнато сияние.

7.
Картината се стопли и изгря.
Дали не ми е време за отлитане?
Не знам. Понякога наистина летя:
сърцето ми е свобода, не пита ме.

Гост

Интересен полет на художник! Допадна ми! Успех в конкурса!

ХАРЕИСАХ!!!

ХуЛитер Записан(а): Nov 06, 2007 Мнения: 263

Петичка и от мен.
Успех в конкурса!

Хубав текст! Успех! Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите