"Съмнения, възторзи, страх -
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!"
Калин Донков
...
Поколеба се, но почука на вратата.
Попита ме дали я знам коя е...
Огледах я – напълно непозната,
решила явно с мен да си играе.
Поиска стол, за да поседне
и обеща да си отиде бързо.
Наведе поглед като я погледнах,
а и говоренето й не беше много свързано –
уж тя била онази, дето
живот раздава и тегОби
и че я наричали проклета,
задето носела любОви...
А като стана да си ходи, каза,
че и за мене има нещо -
за благодарност - дето не отказах
отмора и компания човешка.
Подаръкът ми беше странен -
криле /по мярка/, карта на небето
с небесни пътища незнайни
и знаци - да намеря тебе.
Съдбата чукала един път,
съдбата, казват, се развлича...
Така разбрах коя е.
И тя виновна бе, че те обичах.
raiavid Гост
Въведено на:
30 Апр 2012 18:41:06 »
Много е хубаво, но къде е полета? Съдбата подарява крила, а после?
Разпери ги и полети в конкурса! Успех!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 844
ХуЛитери: 5
Всичко: 849
Онлайн сега:
