competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
28 Апр 2012 22:49:13 » Птича приказка |
  |
Бухалът премигна веднъж, колкото до подскаже на учениците си, че вижда всичко, приглади с клюн непокорната перушина по крилата си и започна. За класна стая бе избрал най-сумрачната поляна в гората и малчуганите затихнаха, нетърпеливи заниманието да свърши, за да се отдадат после на игрите си:
- Днешният урок ще е за хората, пернатковки, но най-вече за техните деца. В тези тежки времена за нашия вид, когато горите се смаляват с дни, а храната ни е силно замърсена, трябва да научите истината: че някога двукраките са могли да летят като птиците, но доброволно или не, са се отказали от небесната шир.
- Защо? Невъзможно! - едновременно екнаха възгласи, като най-силно се открояваше звънливото чуруликане на новоизлюпен присмехулник със жълто петно около човката.
- Който лети, птички мои - няма нищо; не ламти за купчина човешки пари, не иска небето само за себе си , нито пък части от земята под него. Не му е нужно да има ценни камъчета, скъпа перушина, дори и обувки. Хората обаче, решили да притежават тези неща. Започнали да заграждат парчета от планетата и да ги обявяват за свои. Ограждали реки и езера и казвали: „Това е наше.” Стигнало се дотам, че решили да поделят и небосвода и построили толкова високи огради, че засенчили слънцето. Тогава природата се ядосала:
„ Та нали всички са родени тук, като равни!” - ревнала тя и помела оградите. Така ги разтърсила, че хората изпопадали от небето и вече не можели да летят. За това сега, горките се издигат във въздуха единствено с огромните си машини. Но въпреки всичко - нашата земя не е толкова жестока. Тя съжалила дечицата им, защото нямали вина и само на тях оставила дарбата: все още могат да летят, а най-волните от тях, ще останат такива и като възрастни. Макар и без криле, те имат способността да се реят заедно с нас в синевата и ежедневно да споделят чувството ни на възторг. Свободни и не обременени от земните тежести, децата им, както нас откриват щастието на живота, докато се изправят пред избора - да летят или да трупат парченца от планетата? Удивително е как хората, за да оправдаят загубата си, придават човешки облик на другите живи същества: приписват им от своите черти, създават легенди и дори след време, започват да си вярват. Обличат с дрехи любимците си, обучават някои от нас да „говорят”, а всъщност не виждат, че папагалите са самите те. Повтарят грешките на други същества, живели еони преди тях, а нас - помнещите, опитомяват и поучават. За да не изглеждам черноглед, ще спомена ги спомена и с добро. Все пак ни свързват толкова много неща: та кой, след нас естествено, пее най-добре на земята - признаваме, че това са хората. Не веднъж сме се любували и на някои от танците им, а картините на техните художници, освен със себеподобните им, са наситени предимно с наши образи. Това ни говори, ученици, че поне част от човечеството, все още обича небето и милее за древните си сродници. Затова е и днешния урок: запомнете, че рожбите на човеците и малцината окрилени възрастни измежду тях, са единствените ни съюзници. Ще летим заедно с тях, ще споделяме попътния вятър и ще очакваме да ни защитят, както е редно между побратими. Иначе ще бъдем изличени от света, а отидем ли си ние - ще си отидат и мечтите на хората: та кой ще ги учи да летят… |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 719
ХуЛитери: 4
Всичко: 723
Онлайн сега:
