Изповед на един летящ

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Вчера се нанесохме в новото жилище. Градът не бе лош. Реших в него да си направим най - хубавата екокъща. Аз пристигнах преди жена ми. Това точно си е мъжката работа - да огледаш, да уточниш, да поставиш началото. Дали всички мъже го знаят? Сега съм щастлив, защото имаме бебета. Близнаците са много лакоми и трябва сериозна работа от моя страна. Майка им също не е безучастна. Много я харесвам. Има такава бяла гушка! Запознахме се по време на полет. То винаги изниква нещо интересно по това време. А аз съм опитен летец. Летя постоянно. Дори сънувам, че летя.
-
Не знам какво бих правил, ако съм като съседа. Дели ни една хилава леха. Той е долу, аз съм горе. Понякога я преслушвам тая леха, защото близнаците... Нали ви казах?! Съседат ми е просто един надут петел. Вярно, носи превъзходни дрехи, пее и-де-ал-но – особено сутрин, но пък жена му е просто кокошка. А и двамата не могат да летят. Понякога ни се присмиват. Също така твърдят, че жилището ни е незаконно построено. Можело и да го бутнат. Тяхното било наследствено. Е, и аз не бих отказал родители реститути. Ама поне да могат да прехвърчат по малко! Тези съседи са като дървета. Тъжно. И сънищата им сигурно не ги бива.
-
Родителите са важни, разбира се. Точно те ме насочиха към полетите. Първо ме обучаваше баща ми. Аз се боях. Той казваше, че от мен нищо няма да излезе, че няма да стигна далече. Обаче мама се намесваше. Тогава се справях по –добре. Накрая дори спечелих конкурс със своите летателни опити. Липсва ми майчиното крило.
-
Брат ми твърдеше, че трябва да се носиш по течението. И се качи на един кораб. Не сме се виждали отдавна с това момче. Разчитам на пощенските гълъби. А те все се връщат празни.
-
Всички летящи край мен са убедени, че вятърът носи промяната. Аз смятам, че промяната донася ветровете.
-
Преди време усетих, че се нося на едни по-специални криле - крилете на любовта. Чудесно е да имаш и криле, и любов. Това е Живот.
-
Като малък мислех, че ангелите са ми роднини. Вече съм голям. Черното по мен говори друго.
-
Всеки ден по няколко пъти нямам опорна точка със земната повърхност. Буквално се нося над земята. Това не означава, че съм вятърничав. Просто небето е прозрачно. Ясно. Земята ми тъмнее и понякога ме затормозява.
-
Жена ми твърди, че хвърча в облаците. Че те за друго ли са?
-
Имам един приятел. Той майстори покриви. Мисли си, че е от летящите, защото работи в краката на облаците. Никога няма да му кажа, че аз просто не му виждам крилете, защото ще го разочаровам. А може и моето зрение да е отслабнало... Приятелят ми гледа хората долу. Миниатюри. Казва ми, че му приличат на точки, удивителни, въпросителни, многоточия. Има и едни такива - като запетайки. Сигурно са се изкривили от нещо.
-
Съседът ми вече подхвана второ парче. Ще трябва да се подготвям. Днес е важен ден. Ще учим дребосъците да летят. Най - голямото щастие за родителите е да видят децата си в полет. Трябва да сме много старателни, защото тази есен близнаците трябва сами да достигнат Египет. Там са най-големите колонии на лястовици. Но това си го знаете. Или?

Гост

Хубава изповед! Приятно летене! Дано крилете ти издържат на вятъра, че то от тия околните, дето не умеят да летят, не се знае какво ще излезе! Успех и в конкурса!

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Да!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите