Съпругът ме дразни – никнат ми крилцата.
Шия, пера , гладя - пържа му яйцата.
Шефът ми намига – никой не ни вижда.
Мога да летя – няма кой да ми завижда!
Снахата ми се кара – крилца ми никнат
Синът ме хвали – внуците ми викнат:
“-Хайде бабо давай приказка кажи!
За летящото килимче – ти ни разкажи!”
Зетят ми се мръщи – никнат ми крилете.
Щерката ме хвали – есен , пролет, лете:
“-Милата ми мама – с многото мечти!
Всичко може мама – може да лети!”
С толкова крилца - крилца на раменете.
Аз летя в небето - хора погледнете!
В четири посоки, даже още две!
Който не ми вярва - не брои добре!
Ех, развесели ме! Много точно казано! Не знаех само, че и при кавгите и караниците, никнат крилца. Мислех си ,че само когато човек няма пороци, но сега научих и друго! Успех в конкурса!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 860
ХуЛитери: 1
Всичко: 861
Онлайн сега:
