competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
17 Апр 2012 18:23:25 » Aз цял живот се уча да летя |
  |
Aз цял живот се уча да летя.
Крилата ми не вятъра пречупваше и не слънцето изгаряше. Подигравателните погледи ли бяха, кривите усмивки ли бяха, металният блясък на лицемерието ли – не знам, но така или иначе НЕЩО ги омотаваше в едни здрави невидими калчища ден след ден, нощ след нощ…
Събуждам се от странен сън – до мен , в гнездото цвърчат децата ми. После размахват неукрепналите си крилца и политат! А аз стоя безпомощно в гнездото-забравила как се лети или просто ненаучила се. Гнездото запустя и сякаш ме пита:”А сега накъде?” Съпругът ми похърква тихичко до мен…”А сега накъде?”
Поставям босите крака на края на гнездото. Под мен са всички мравки на света! Пълзят бързо насам-натам и търсят своята храна. Съдба!
„Щасливци”-мисля си. Храната им - навсякъде . Накъдето и да тръгнат гладни няма да останат.Поне все още не!
А аз цял живот се уча да летя!
Сега се сещам-крилата ми може да са потънали някъде в безверието, че мравките някога ще метаморфозират! Всъщност, какво ме свързва с тях? Дом ли вдигаме заедно, храм ли изграждане заедно? Какво ни свързва? Касиерката от кварталния магазин? Или безсмисленото пъплене по земята? А,да- моля за извинение! Забравих за смисъла да търчиш насам-натам за да търсиш храна…
А децата ми кръжат в сънищата ми. Кръжат и сякаш ме подканят да полетя малко с тях. Ама как, като аз кръжа в едни големи депресионни буци пръст!
Е, хубаво! Заставам на ръба на порива, позеленял от хорските вълнения.(Не казвам страсти!)
Не вярвам някой да заплаче. Или пък да се расмее над този опит да намеря себе си.
Последна глътка от кафето недопито? Ах, то остана долу в кухнята на гнездото ми! Вместо това - последна глътка въздух в тишината…Политам! Между Небето и Земята съм. Ах, Свобода! Моята единствена храна, храна за моите пречупени криле! Любов си ти, в която няма рани и обиди.
Свободна от оковите на тялото и все пак още в него се взирам в светлината наоколо. Колко много тайни във всеки един от нас! Колко много копнежи на непроявеното дете! Блажени са верующите! Блажени са можещите!
А аз цял живот се уча да летя! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 753
ХуЛитери: 4
Всичко: 757
Онлайн сега:
