Връчиха Славейковите награди за поезия в Трявна

Людмил Попов от Пловдив грабна голямата Славейкова награда в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови. Неговата творба „Хамалин" бе предпочетена от журито сред 266 стихотворения. Авторът получава статуетка и сумата от 1600 лв. Втора награда е за Валери Станков от Варна с „Аутопсия на зимните миражи". С трета награда са отличени Владо Любенов от София за „Духовата музика" и Стефан Иванов, също от столицата, за „Какво бих дал за нея".

Журито бе в състав: председател Михаил Белчев, поетът и сценарист Ивайло Вълчев, поетът Бойко Ламбовски , критикът Благовеста Касабова и носителят на третата Славейкова награда от миналата година Евгения Панчева.

Конкурсът за непубликувано стихотворение се организира за седми пореден път в рамките на националните Славейкови празници в Трявна.

През есента ще бъде издаден сборник с 20 от най-добрите творби от конкурса.

ЧЕСТИТО НА НАГРАДЕНИТЕ!!!

ХуЛитер Записан(а): Mar 03, 2010 Мнения: 125

ХАМАЛИН

Обичам звездите донесени на гърба ми,
намерени в драките, с раздърпани краища,
с вълмо оставено по бодилите и по тръните
и с някаква светлина дето само аз виждам.
Даже не съм ги търсил с иманярски тояги,
даже не съм и разпитвал как и къде да ги диря,
изведнъж ги усетих блестящи на раменете си
и поех по нагорното, натоварен с тежко звездило.
Те се хванаха здраво – забили лъчи във гърба ми,
гъделичкаха и ме ръчкаха – запалиха и огън отвътре,
от смях и от светост ме караха да тичам със зайците,
а те ми цирикаха: – Ваша светлост! Ваша светлост!

И ако някой ме пита: “Какво е това на гърба ти?”
– ще му кажа: “Закачалка на която изсъхва човешкото,
или пък нещо, от което блестиш и белееш”
и ще скрия, че нося звезди на гърба си.

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

Прочетох новинката. После поровичках из нет-а. Намерих си това:

АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ

Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам.
На връвка ти навързах седем чироза.
От сол и слънце хванах педя глеч.
Ако ме виждаш, значи телевизорът
отново прожектира глупав скеч.
През бездните към теб аз гълтам вятъра.
Вселените към теб вършея с трън.
И щом достигна някой ден Екватора,
ще се стопя - мъжът във твоя сън.
Кой вятър листопадите извози ми,
в чувал ли чер насмете ги студът,
че - сякаш разоран от зли булдозери -
изопна плажът охтичава гръд?
Далече - там, над бездните раззинати,
и гларусът отказа да лети.
И моят ден се щура - дрипав циганин -
пи, хапна - сетне хукна, не плати.
Самин и гол - забих душа в мелтемите,
и дим от кораб вейна черен креп.
И си обръщат рибите коремите
във паметта за лятото без теб.
А зимата тършува в панталона ми.
Мъглата се влече - протяжен сън.
И слънчицето само с кран сто тона
се вдига и се срутва - тежък пън.
И хоризонтът черна връв нахлузва -
усуква, стяга гърлото ми - клуп.
Тъй сякаш в Ялта Сталин, Чърчил, Рузвелт
накълцаха небето - тежък труп.
Къде сте, мои изгреви сафридени?
Проскърцва студ - изкъртено биде.
И моят ден ли всуе ще си иде,
тъй - без да знам защо при мен дойде?
Човек ли, живинка да мине - кой да
поседне с мен на дрипавия плаж?
Стърча от век и чакам. И не дойдеш ли,
животът ми без теб ще е мираж.

В. Станков

Сега ще почакам някой да публикува и другите наградени творби.
Помагайте!

Стефан Иванов ІІІ-та награда Трявна 2011

Какво бих дал за нея

бих си ритал трудовата книжка
бих отишъл за зелен хайвер
бих ял бой бих мил чинии
бих мръднал всичките си пръсти
бих станал вегетарианец
бих си изгубил сън и апетита
бих си плюл и в пазвата
бих се изпотил стотици пъти
бих подарил библиотеката си
бих седял спокоен въпреки страха
бих изслушал историите на майка й
бих преглътнал факта че не може да готви
бих ходил до гробищата
бих разгледал няколко мола
бих се прекръстил и молил
бих и правил чай кафе какао
бих се запознал с баща й
бих и наливал червено вино
бих я научил да играе тенис
бих търсил трюфели в гората
бих чистил след котките й
бих ремонтирал чадъра й
бих събирал шишарки
бих правил сандвичи за бездомници
бих лепил тапети
бих топлил мляко за бебето
бих ходил на куклен театър
бих приел ярко червено на устните й
бих се примирил че не харесва Елитис повече от Елиът
бих мълчал когато трябва
бих спрял да се дразня ако не вдига телефона си
бих харесал маникюра й въпреки че мразя дълги нокти
бил слушал как емил димитров пее „ако си дал ако си дал”
бих правил планове бих живял ден за ден
и бих се замислил
че това което говоря са глупости
чувам я как се смее на тези
ненужни предизборни обещания
тя знае
нищо не бих направил „ако” или „при условие че”
просто го правя без да се замисля
както дишам когато спя
миг преди тя да прекъсне с език съня

------

Владо Любенов ІІІ-та награда Трявна

Духовата музика

Ето я – иде пак селската духова музика млада –
с цигани, българе и с диригента им влах,
култово кърти паветата с гръм по площада,
вади бордюрите, циглите смила на прах...

Дуф-туту-дуф, дуф-дуф, туту-дуф!... – бие тупана,
бае Димитъра вае със китката сякаш по тежкия звук,
и ехото връща разлято със „еххххх” от Ръжана,
сякаш завижда на техния дух самоук...

Спас с кларинета, Найден с флигорната, Ачо с тромпета,
басът, огромната туба, граждани, шопи, и аз –
малкото хлàпе, комуто му скача сърцето,
там на мегдана, сред тези велики мъже, във захлас...

А барабанчето реже с картечни откоси душите,
Начо се смее и зарад мен се изпъчва напред,
сякаш е знаел, че аз зарад него и тези разтърсващи ритми,
още преди да порасна ще стана поет...

И цигането с лъжицата весело удря чинела,
и мята ръце диригента им влах като луд,
сякаш да спре, но не може, защото към нас е поела,
тази духова музика в жега, и в буря, и в студ...

И вървиме след нея – българе, цигани, – всички,
къртим душите си, смиламе грижите в прах,
а подир нея вървят и се кланят, и кръстят, и сриват се ничком
и Тангра, и Ра, и Орфей, и Исус, и Аллах!...

.

ХуЛитер Записан(а): Oct 01, 2010 Мнения: 27

Искам да питам Владо Любенов как ползва местоимението "комуто" със съществително име в среден род. Изразът

"Малкото хлапе, комуто му скача сърцето"

просто е неграматичен. "Малкото хлапе, на което му скача сърцето" или "Малчуганът, комуто му скача сърцето" са граматични, но не и използваният.

Въпросът ми е към него, защото нямам възможност да питам журито какво мисли по въпроса.

Във връзка с въпроса на Шавалие по-горе.

"Малкото хлапе, комуто му скача сърцето" написах по усет. В стихотворението има още граматически грешки, напр. тупана, а не тупанът, макар че ако сменя мястото на запетайката, може и в непълен член, както и втората употреба на диригента им влах - трябва да е диригентът. "Вървиме", вместо "вървим" и др.
Знам си грешките, но заради музиката и понеже е поезия, често ги пренебрегвам.

Понеже стихотворението го написах два дни преди края на срока на конкурса и веднага го изпратих, не проверих точно за употребата на "комуто". Все ми се струваше, че трябва да се употреби и за "малкото хлапе" /с ударение на "А" за хлапе, тъй е и по правописен речник, може и на "а" и на "е" да се сложи ударението.

В Български тълковен речник /изд. на БАН, 1993г., който ползвам/, за "комуто" е написано следното:

комуто мест. Дателен падеж от к о й т о или к о е т о /ако означава човек/. "Комуто си кумувал, от него чакай кравай"

На никого не съм кумувал във връзка със стихотворението.
Very Happy

Вярно, граматиката е важно нещо, но понякога си мисля, че тя изсушава езика.
По някой път много ми се ще да кажа като Яворов "щем" или като Смирненски "кат орлици", но стискам зъби.

Тук "комуто" ми се е изплъзнало измежду зъбите, може да стане и "на което", почти не пречи на ритъма, ще видим.

Получи се почти като цяла студия.

С поздрав и усмивка: Владо Любенов Laughing

ХуЛитер Записан(а): Oct 01, 2010 Мнения: 27

Благодаря за отговора, дискусията ни няма как да е излишна.

Трудно е да се спори с речника на БАН, но когато прочетох въпросното изречение "подскочих", както се казва. Разбира се, в цялото стихотворение има още много неща, от които човек може да подскочи. И съвсем нямам предвид пълните и кратките членове.

Например формата "Димитъра". Първо, трябва да е "Димитра", както е "Петра", "Павла", "Александра" и т.н. Второ, това е форма за косвен падеж, абсурдно е да се ползва при подлога на глагола "вае".

Граматиката не може да изсуши езика -- без нея просто няма език. Грозно е, че хора, които са с име в областта на изкуството, си затварят очите пред подобни неща.

Конкурса беше на тема "Какво бих дал за нея - за любовта"
Грешката ми е , тази, че участвах в този конкурс! Ще си публикувам стихотворението, с което участвах! Надявам се всички да разберат, за какво става въпрос! Правя го, защото уважавам този сайт и виждам, че в него има прекрасни стихове и разкази ! Призовавам всички, които са участвали в този конкурс да предоставят в този форум стиховете си на хората , които не пасат трева...

Какво не бих дала -две думи да чуя “-ОБИЧАМ ТЕ”!

от Елена Георгиева

Какво не бих дала….
Сутрин с целувка в леглото за двама – ти да ме будиш!
Прегръдката топла , над моето рамо – да е моя завивка!
Слънце да грее – аз твоя съм сянка – недей да я губиш!
Какво не бих дала….за твоята мила, красива усмивка!

Какво не бих дала…
Сутрин с мен да закусваш и ти - да има за двама кафенце!
А после денят да минава забавно, а вечер до теб да се сгуша!
Огнище да сгрее, душите ни бавно - да имаме наше детенце!
Какво не бих дала… На теб да прилича и много да слуша!

Какво не бих дала…
Две думи да чуя“-Обичам те!” И те да са само, само за мен!
От любов омайна, напих се без вино - залитам насам и натам!
За душата си гладна – аз искам наслада с любов всеки ден!
Какво не бих дала…За тебе живея! За други не искам - да знам!

Какво не бих дала….
Ти всичко за мен си! За тебе любов - цял живот аз мечтая!
Ако някой ден в тебе капка любов не намеря - знай, че ще плача!
Без тебе любов! Сърце ми кърви! Искам те - само тебе желая!
Какво не бих дала…От болка ужасна - ще вия, след теб ще се влача!

ОБРЕЧЕНИ НА ЛЮБОВ

Ако помръкнат пролетните небеса,
очите си, зелените, без жалост ще изтръгна -
небе и светлина за теб да станат.

Ако изгубиш пътя си във мрака,
ръцете си, гальовните, за кръст ще отсека -
с вяра и надежда да ти светят.

Ако изпуснеш сетния си дъх,
душата ми, обречената, и във Ада ще те чуе -
криле за твоята душа ще бъде!...

Ружа Велчева
(това е стихотворението, с което участвах...Придържах се към обявената тема,която явно журито е подминало...)

Very Happy

Е, аз участвах с това

Жeтварят

Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя.
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пращеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган,
бъбривият хор на скорците в рояка светулки преливаше.
Вървеше жътварят към село по друм непознат и потаен.
В очите му тъмни небето догаряше бавно и страстно.
Упойна шептеше гората в полите на мрак прегорял,
напъпила в устните жажда край извора бистър го спря.

Той гребна водата му с тежки, огромни напукани длани
брегът с развълнувана четка нахвърли силует на жена.
Най-чудната бяла магия, тъй сякаш с мъгла изтъкана,
снагата й тънка извиваше – красива, незнайна, желана!
И както от пръстена стомна тръпчивите устни отпиха
тайнство, изтървано от Господ в кроткия вик на върбите
и сладкия сок на греховност в два плода на тъмна череша,
очите й сърнено топли – въглен раздухан в горещници.
А времето беше се спряло на хълма в луна едноока.
И всичко замря бездиханно, вкаменено, без цел и посока...

Как дълги са тези минути, безкрайно това приземяване!
Протяжният стон на кошута в прегръдката силна на самец
вибрираше в тънките струни и в пъпната връв на бръшляна.
Оплете в ефирни ластуни онази предизгревна пяна,
която избълва просторът, подобно на жар в пепелище.
Търкулна зад билото горе под мантия звездна разнищени
безплътни отлитащи сенки, посипани с цвят самодивски,
ликуващи, слепи и слети – жътварят с небесна пастирка.
Над пътя извиха към къщите, до сънните дървени порти
с онази любов за прегръщане – най-верният химн на живота!

… отмаляла роса се посипа в предутринна синя шевица...
Разбуден мравунякът кипна, скъсал своята броеница,
разпиля се мънистено в храстите, по тревата, бодлите на драка
по червения пояс, в гайтаните, в ръченика, изпуснат в шубрака...
Ехотно с писък отлиташе подранил пъстроперест кеклик,
Суха земята попиваше прекатурен бакър с овченик.
Опомни се бавно, разчепка възлести корени по дъбравата.
А в дланите изворни трепкаха след пира любовен забравени
да блестят по памучната ризка с обточен кенар и везба,
последната капка моминство и първата мъжка сълза...

ХуЛитер Записан(а): Jun 11, 2004 Мнения: 64

Не знам защо се хващате за ,правилноста във Владовото стихотворение. Мога да ви посоча много стихове, написани правилно, но бездарно.
А това е великолепно....
Поезията изобилства от прекрасни стихотворения, които са неправилни граматически.

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

не се "впрягай" и ти!
Иначе... да ти обяснявам ли (точно на теб) защо сума ти автори се отказаха да изпращат текстовете си за участие в конкурси? Точно на теб? Хайде, нема нужда! Smile

ХуЛитер Записан(а): Oct 01, 2010 Мнения: 27

poki написа:

Не знам защо се хващате за ,правилноста във Владовото стихотворение.

Защото неправилността е нещо, което може да се докаже обективно.

poki написа:

А това е великолепно....

Мнението си ще запазя за себе си, защото не е никак ласкаво.

poki написа:

Поезията изобилства от прекрасни стихотворения, които са неправилни граматически.

Драскачеството може би, но поезията -- не.

GINKO_PRIM написа:

Иначе... да ти обяснявам ли (точно на теб) защо сума ти автори се отказаха да изпращат текстовете си за участие в конкурси?

Специално тоя конкурс е отвратителен. Язък за хубавото му име! Колко ли още им предстои на Славейкови да се обръщат в гробовете си?

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

Система е това. Има си правила... Институцията е с механизми...
Случайни случки няма ... Smile

)

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

вчера втурнал се в дебрите на пописването, щото да си разтоварим емоциите... Без да сме ни граматически, ни поетически грамотни...
Хайде сега, да се опитам поне да Ви обясня своята позиция! Smile

mirei написа:

много харесах
каквото и да си говорим, граматическата правилност не храни, емоцията е това, което поезията може да сложи на масата,

)
Много си права, Мирей! Много! Smile

))
Та... за граматика няма да споря. Спорно ми е това, че... стихът на Владо не ми се чини да е подчинен на темата "Какво бих дал за нея - за любовта". Нито стиховете на Людмил ("Хамалинът") са ми ориентирани баш по нея. То, любови много де, според кой каквато си търси (па споделена, па все/народна, па къмто мене си...) Валерката Станков от сума ти време ги каканиже едни и същи (чак да ти втръсне), независимо от умелото заиграване с думите... Чак се учудих, как са пропуснали Стефан през тая цедка! Щото хлапето (да ме прощава за израза!) си е написало нещото, както умее. Пък, добре пише! Smile

Не знам, ако и другите автори (освен Йотова, Ружа и val6ebnica), дето са изпращали текстовете си, ги пуснат тук накъде и как ще ми се наклонят личните везни...
Като цяло, съм убедена, че поезия по поръчка не се пише! И съм страшно предубедена по повод поетичните конкурси в Бг. Хеле пък, под патронажа на партийни и не знам какви си величия. Аман от членове! Smile

)
Да живеят безпартийните и ентусиастите, дето ни крепят световете! Smile

))
Драго ми беше да са изложа!
Ваша, Чапрашик Гина Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите