РАЗНОСЛОВИЦИ-5 (или "Луд умора няма!") :)

Така де! Кой е казал, че трябва да сме кротки и уморени.
Предлагам ви и тази вечер да си направим празник - тук и в ефира на Радио Благоевград (може да се слуша он-лайн на адрес www.radioblg.com) или пък поискайте от своя плейър да ви отвори адрес: radioblg.com:8000/ ). Ефирното начало ще бъде в 21:30. Краят на ефира - 23:00. В това време, в тази тема, а оттам и в ефира на радиото, ви предлагам да се опитаме отново да се усмихнем - да направим още един празник на поетичната миниатюра ( ще ви очаквам и на редакционните телефони: 073/88-95-130 и 073/88-95-140).
Ако не знаете какво да очаквате - надзърнете
тук
или тук, или тук.
Правили сме го - без ефир - и тук.
Както винаги, духовния пейзаж, от който ви предлагам да тръгнем, ще бъде обявен в тази тема около час преди ефирния старт.

Ето и предложения за стартови "духовни пейзажи":

***
Нощем
тайните
са цветове.
Очите - вкус на близост.

***
Прикова очите ми
тази врата.
Сам ги сторих
подкова.

Или пък:

***
Край брега
вълните наддават
за детска рисунка.

(Нели Добринова)

Може би трябва да насоча вниманието ви към нещо. Когато преди повече от година за първи път се събрахме (на "живо"), за да се порадваме заедно, резултатът беше, че появилите се текстове бяха напълно самостоятелни, но обединени от полъха на духа на мястото, което ни бе събрало... Сигурно поради същата причина, когато започнахме с експериментите в ефира на Радио Благоевград и в литературните сайтове, се прояви друг ефект - текстовете, които се появяват, често се "навързват" и появата им е пряко провокирана от други текстове... Нищо лошо Smile

... Но много ми се иска да се чувствате по-свободни и необвързани... Както и повече да бъдат текстовете, които да звучат наистина завършени и самостойни...
Хм... всъщност... изобщо не ме слушайте - хайде да се забавляваме! Smile

ХуЛитер Записан(а): May 27, 2005 Мнения: 4

kap написа:

Ето и предложения за стартови "духовни пейзажи":

***
Нощем
тайните
са цветове.
Очите - вкус на близост.

докато настройваш очите си на:
мен
в мен
за мен
чрез мен;

докато приучвам ежедневието си на:
теб
с теб
за теб
чрез теб,

тайно те споделям с нощта,
която споделяш с мен...

Незнам дали не излизам от темата, но спомних си това:

Голата Дая

Гонят се слънчеви зайчета
по фибри разцъфнали в ром.
Усмихваш се през свойта
голота.

****

Кал и блаженство,
дъждът обладал земята,
ражда щастливци.

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2006 Мнения: 305

По гърба на тъгата –
пожълтели стихове,
дни, с дъх на ябълки,
ядливи спомени...
А се роди без бодли.

Smile

Моето е малко дълго, но Smile

ЧАСЪТ Е ТРИ…

Часът е три,
а аз съм още буден.
Нощта гори,
неплатонично луда…
А мисълта –
измамница ме чопли:
“Къде е тя?
Къде е, да я стоплиш?…
Дали не спи?
Дали не те сънува?
А може би
нанякъде пътува…
Или сега –
изтънчено порочна,
на друг мига
раздира с устни сочни…
Или лети
край своите планети
на висоти,
достойни за поети…
Не!… Сто на сто
тя прави в тази сутрин
най-простото –
почива си за утре…”

И мисълта,
натрапница, не спира –
все: “Тя, та тя!”,
все ми не дава мира…
Денят ми клет
навярно ще е труден –
удари пет,
а аз съм още буден…

И аз започвам с нещо, което е писано сравнително отскоро, и май - не е особено кратко, но, ако не се вписва, не го четете Smile

Просто за него се присетих

Оттук насетне ще импровизирам Smile

Есенна приумица

Вали по хлъзгавите тротоари.
По къщите,
по схлупените покриви.
Понякога дъждът е толкова горчив,
че ми е трудно да рисувам
по бедрата ти –
глигани,
есенно бране на жълъди,
отстрел
или пък просто пеперуди,
блъскащи се в лампите.
Пращят клонаците.
Какво по-хубаво от сутрешно кафе
във тази есенна приумица?
Гоген
и кифли с мармалад...

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2006 Мнения: 305

[quote="cefuleSteven"]Незнам дали не излизам от темата, но спомних си това:

Голата Дая

Гонят се слънчеви зайчета
по фибри разцъфнали в ром.
Усмихваш се през свойта
голота.
/quote]

Слънчевите зайчета
в очите ти
ме приковават.
Усмихвам се
на твоята
Голгота.

Razz

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2006 Мнения: 305

Pitagor написа:

Моето е малко дълго, но Smile

ЧАСЪТ Е ТРИ…

Часът е три,
а аз съм още буден.
Нощта гори,
неплатонично луда…
А мисълта –
измамница ме чопли:
“Къде е тя?
Къде е, да я стоплиш?…
Дали не спи?
Дали не те сънува?
А може би
нанякъде пътува…
Или сега –
изтънчено порочна,
на друг мига
раздира с устни сочни…
Или лети
край своите планети
на висоти,
достойни за поети…
Не!… Сто на сто
тя прави в тази сутрин
най-простото –
почива си за утре…”

И мисълта,
натрапница, не спира –
все: “Тя, та тя!”,
все ми не дава мира…
Денят ми клет
навярно ще е труден –
удари пет,
а аз съм още буден…

След стотната мисъл
за теб -
едноока луна.
Да ме води.

Wink

Гост

[quote="0805"]

cefuleSteven написа:

Незнам дали не излизам от темата, но спомних си това:

Голата Дая

Гонят се слънчеви зайчета
по фибри разцъфнали в ром.
Усмихваш се през свойта
голота.
/quote]

Слънчевите зайчета
в очите ти
ме приковават.
Усмихвам се
на твоята
Голгота.

Razz

В хамака си небето
приспива слънчевите зайчета.

- Защо ме гониш? - го попита сянката.
- А ти - преследваш ме? - отвърна слънцето.
- Когато има те, притихвам – каза сянката.
- А скрия ли се, с вятъра флиртуваш във тревите.
- Ще те целуна – усмихна му се сянката.
- Ела във облака...

Под клоните на ясена
се раждат шарените сенки.

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2006 Мнения: 305

pale4ka написа:

kap написа:

Ето и предложения за стартови "духовни пейзажи":

***
Нощем
тайните
са цветове.
Очите - вкус на близост.

докато настройваш очите си на:
мен
в мен
за мен
чрез мен;

докато приучвам ежедневието си на:
теб
с теб
за теб
чрез теб,

тайно те споделям с нощта,
която споделяш с мен...

докато настройваш мен
в очите си
за очите си
чрез очите си;

докато приучавам теб на
ежедневието си
за ежедневието си
чрез ежедневието си,

тайно споделям себе си
с нощта ти.

Smile

Гост

Veselin написа:

И аз започвам с нещо, което е писано сравнително отскоро, и май - не е особено кратко, но, ако не се вписва, не го четете Smile

Просто за него се присетих

Оттук насетне ще импровизирам Smile

Есенна приумица

Вали по хлъзгавите тротоари.
По къщите,
по схлупените покриви.
Понякога дъждът е толкова горчив,
че ми е трудно да рисувам
по бедрата ти –
глигани,
есенно бране на жълъди,
отстрел
или пък просто пеперуди,
блъскащи се в лампите.
Пращят клонаците.
Какво по-хубаво от сутрешно кафе
във тази есенна приумица?
Гоген
и кифли с мармалад...

Ван Гог
Уловен във паяжина,
тичинков прашец
привлича черните мухи -
паякът рисува слънчоглед.

Гост

0805 написа:

По гърба на тъгата –
пожълтели стихове,
дни, с дъх на ябълки,
ядливи спомени...
А се роди без бодли.

Smile

След летен вихър,
дъждът се крие
в пазвите на планината.
Във патешката локва,
луната спи
под пухена завивка
и
някъде
в проходилите сенки,
трепери шумата -
"таралежите се раждат без бодли"

0805 написа:

Pitagor написа:

Моето е малко дълго, но Smile

ЧАСЪТ Е ТРИ…

Часът е три,
а аз съм още буден.
Нощта гори,
неплатонично луда…
А мисълта –
измамница ме чопли:
“Къде е тя?
Къде е, да я стоплиш?…
Дали не спи?
Дали не те сънува?
А може би
нанякъде пътува…
Или сега –
изтънчено порочна,
на друг мига
раздира с устни сочни…
Или лети
край своите планети
на висоти,
достойни за поети…
Не!… Сто на сто
тя прави в тази сутрин
най-простото –
почива си за утре…”

И мисълта,
натрапница, не спира –
все: “Тя, та тя!”,
все ми не дава мира…
Денят ми клет
навярно ще е труден –
удари пет,
а аз съм още буден…

След стотната мисъл
за теб -
едноока луна.
Да ме води.

Wink

Ще те чакам
додето Луната
съвсем ослепее
зад хълма.
Smile

Гост

[quote="kap"]Ето и предложения за стартови "духовни пейзажи":

***
Прикова очите ми
тази врата.
Сам ги сторих
подкова.

Край пътя
орехи разчупват
гледката -
наковалня съм за
профучаващите спомени.

Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите