Спрях да се кефя напоследък на новия световен ред –
престана да звъни съседът за захар, сол – или оцет,
Жена застигна ли към плажа, мъжът във мене си мълчи,
"Добра ти стига!" – да ѝ кажа, забива в храстите очи,
саламът е менте – и калпав! – и клисав, ръженият хляб,