... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива, е, да превърне мрака в Светлина,
дали е цар, или щастлив бездомник, вторачен в празното си портмоне,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 760
ХуЛитери: 5
Всичко: 765
Онлайн сега:
