Скършен полет

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Като всеки уважаващ себе си човек, целящ да се усеща сигурен, добре и душата му да лети и пърха, всяка година проявявам уважение към себе си. Питате се как пък се уважавам? Ами много просто – ходя на профилактичен преглед. За мой късмет имам добър личен лекар.
За разлика от друг път, тази година обаче, от ЕГН-то ли, по друга неизвестна все още на медицината причина ли, нещо яко ме скълца. Така ме скълца, че в пълния смисъл на думата не можех да кача едно единствено стъпало. Отидох при JP-то и както посочих по-горе, личният ми лекар прояви присъщата му загриженост. Изписа успокояващи болката хард елачи и ме изпрати за консултация не при един, а при двама специалисти. И както в повечето случаи се получава, час за специалист веднага не може да се вземе, та единия преглед се отложи с няколко дни, като междувременно изпълнявах предписаното. Когато отидох при специалиста, за моя радост вече можех да ходя. Той потвърди терапията и довключи още малко лекарства. За втория специалист забравих!
Един ден преди изтичане на направлението, от кумова срама и от уважение към JP-то реших, че трябва да направя и второто посещение – при другия специалист. Последва рутинен преглед и още по-рутинно изследване. Отложих вземането на резултатите от изследването, защото се чувствах отлично, но пак от кумова срама два седмици след излизането на резултата отидох да го взема и … дъхът ми секна, а душата престана да пърха и лети волна из облаците. Опита се специалистът да ме успокои, да каже че има лечение, че още не е…, но бързо трябва да взема мерки.
Взех ги. Отидох при тесен специалист, който като погледна изследването, каза че положението съвсем, ама съвсем не е розово, че не трябва да се чака и не че не уважава направеното патологично изследване на колегите си, но за контрола и затова, че предпочита и уважава тяхната болничната лаборатория, пусна още едно! Със свито сърце и без каквито и планове за по-нататъшно летене зачаках следващия ден.
Обади ми се на следващия ден с констатацията – изследването е отрицателно!
Можете ли да си представите как полетя душата ми? Как се опитах да благодаря на този лекар? А знаете ли каква беше неговата реакция?
- Вие може да ликувате и да се радвате, но някъде, някой друг човек е сериозно болен!
Обещах му да направя всичко по силите си, за да намеря човека, чието изследване ми беше приписани.
Когато емоцията се уталожи и мисълта започна да работи в рутинното си състояние в нея проблесна мисълта – „Чий ли полет, може би, ще бъде прекършен?”

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите