Любов

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Вятърът на света ме издуха в една далечна и топла страна със заоблени върхове, които вечер се превръщат в морски заливи. Там в небето светят огромни звезди и показват световните посоки на хората, които живеят във въздуха и по земята. Облаците се събират и се разделят, от небето се сипе вода и се стича в реките и във водопадите, които звънят заедно с камбаните и гласовете. В тази топла страна хората пеят, пеят и птиците. Пях и аз заедно с тях. Храних се с вода и със слънце, растях и летях. А когато вятърът се усили, котките ми показаха светлината на света.
И ето че в едно дъждовно и пролетно утро, над зелените дървета, срещнах свой приятел, който ми каза, че когато ме наблюдавал как се изкачвам по хълма, за да го поздравя, вместо мен видял тъмно кълбо, което съскало и изпепелявало пътя си, докато приближавало към него. Помислих си, че вече съм изгубил всичко и вятърът на света ме издуха обратно.
Вече трети ден лежа в леглото си и спя. Отвреме-навреме ставам и вървя с часове из парка. Не се храня, не изпитвам глад. Сълзите ми са изтрити от сърцебиене, което става все по-силно, сякаш сърцето ми иска да ме изтласка в друга вселена, а ударите му отекват из алеите.
Изведнъж усещам необичайна лекота в походката си, поглеждам към себе си и виждам, че от мен е останал само пух и една рогова сламчица.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите