Конкурс: Ще запея с нощта

Нощта пееше. Песента й събуди миналото и вятъра. Затанцуваха клоните на многовековните дървета, спомняйки си онзи, в чието сърце гореше буйният огън на свободата. И заплакаха. Заплака и България за своето чедо, дало живота си за нея и за свободата й. Колко мъка имаше в сърцето й! Колко болка! Гъсти черни облаци затлачиха небето - скърбяха за войводата, чиито слова събудиха народа от петвековния му робски сън.
Ах, колко им липсваш, войводо! Липсваш и на мен - едно момиче, което като природата благоговее пред подвига ти. Защото свободата се печели с кръвта и живота на героите. „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...”! Да, не умира - като ехо повтарям думите ти. Но само времето и България помнят завета ти. Хората се отрекоха от най-достойния сред тях- от тебе, забравиха те, потъпкаха душата ти. Колко ли мъка се е събрала и в твоето сърце, туптящо горе, на върховете на Балкана! Колко ли е трудно да виждаш как онези, които си спасил от поробителя, убиват най-святото- родината, как като глутница вълци се надпреварват кой ще отхапе най-голямо парче от плътта на България! Сълзи капят от очите ми и в съзнанието ми звучат грозните но справедливи думи: „Смърт за предателите! Смърт за онези, които ти се усмихват фалшиво и ти говорят „думи лъжливи” само, за да ти вземат парите и да те оглозгат до кокал!” Колко несправедливост има в нашата страна! И колко мъка в сърцата на българите- на истинските българи! Те милеят за родината, но принудени от управниците, напускат бащината земя да търсят по-добър живот в чужбина. Но никога не намират истинското щастие- то остава тук, в България. Тя го пази в сърцето си, чакайки своите чеда, надявайки се все някога да се върнат.
Но аз ще запея за миналото, което блести в очите на времето! Ще запея с нощта, която ще сбъдне желанията ти, войводо! Когато падне първата звезда, пожелай си България да бъде щастлива. И нека мечтата ти да стане реалност!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите