Конкурс: Ботев

Къде си Ботев,
сине хайдушки,
българино велик?
Ти загина
с една – единствена мечта –
България свободна да е.
И твойта молба
чута беше,
кръвта ти напразно не капа,
ни делото ти има забрава.
Ти народа подкрепи,
кога бяха най – трудните му съдбини.
Но, уви.
Къде си сега,
да видиш как българите мизеруват,
а малцинствата пируват!
Къде е твойта чета – юначаги
вярата отново да върне
на хората в сърцата,
и българи да ни направи горди,
не заден двор на Европа стара.
Че европейците живеят
и на българите вечно се смеят.
Дори кога ни клаха
на Европа пак не й бяхме до главата.
Ех, Ботев,
да имах сила
бих те възкресила.
От силата ти бих отпила
и целий български народ опитомила.
Че луднал тоз народ е –
кой чужбина,
кой на гурбет,
друг пък да си прави кеф,
и само такива като нази
остана България да пази!
Дай ни, сине български,
от твойта мощ –
непоклатима мисъл.
И истински Ботевци ни направи
и занапред през идните дни,
които ще ни носят я зли, ту рядко добри съдбини.
Ти закриляй ни,
пази,
а ние във отплата
делото ти ще прославим
и от лошотията ще се избавим.

ХуЛитер Записан(а): Mar 19, 2007 Мнения: 5

Абе, бива Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите