konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
11 Мар 2013 20:08:13 » Пържолата |
  |
Последните години на миналия век. Комбинат "Дружба" преговаря със световно известна фирма (не казвам коя за да не ú правя реклама), генералният директор е поканил на обяд гостите си в механа "Под кривата круша", аз ги съпровождам – за да превеждам. Обслужват ни младеж и девойка, чужденците са приятно изненадани от обстановката, сега ще ги очароваме и със сочната скара...
- Пържолите бяха седем, сега са шест! Не знам къде е едната, търсих я навсякъде!- казва сервитьорът, искрено учуден.
- Непълната порция да е за мен, никой няма да гледа в чинията ми – успокоявам го аз, и като не знам как и къде би могла да се изгуби пържола, бързам да добавя: - И да се намери, не ми я носи! Изяж си я за наше здраве!
Сервират на всички, на мен - каквото останало. Не съм ни гост, ни домакин, на работа съм! Говоря най-много (колкото всички останали, взети заедно) без да добавя и дума от себе си и без друго си връщам порцията цяла или почти. Вярно е, че избрахме заведението заради сочните пържоли, но от друга страна си е жив късмет: да изчезне само една от тях, да сме поръчали мешана скара
За мен историята е приключена, но и сервитьорът гради имидж: пържолата се намерила и той тръгнал да ми смени порцията! Едва успях да изрека "Сакън, недей!" (с усмивката на "Благодаря, много мило!"), посочвайки му свободния куверт. А шефът направо го гали с поглед: - Гриша! Поканú Найден шофьора, той е отвън в буса!
Но шофьорът ни се отдалечил на някъде с нисана; а Галя Манкова, ценовичката, се появи на вратите точно в момента, в който Гришата уведомяваше генералния за това. Шефът отменя издирването, но сервитьорът не подозира, че има друга причина, а още по-малко, че обстановката може да се промени светкавично и бърза към кабинета на управителя за да позвъни до стола - опит да спаси Найден от сериозни последици. Намира го там, кани го от името на Миронов, после праща колежката си да ни каже, че се е намерил, че идва. А Манкова, приела поканата, вече си пудри носа в тоалетната, преди да седне на маса с гостите. Тя е толкова притеснителна, не очаквала да се засечем, а ако знае и каква ситуация възникна с нейното появяване! Не трябва да разбира! Какъв гаф: към края на обяда, двама души за едно място на масата, и двамата поканени от Миронов! Галя идва първа. Поздравява, канят я отново, сяда. Шефът я пита какво ще пие. А аз съм като на тръни. Само да видя Найден и скачам! Не съм измислила още как ще го отдалеча, та всичко стана за минута - две! Може да е още в завода, трябва да е там! Звъня до портала: „Излезе ли Найден?” „Сега излиза, отивам да го пусна!” казва дежурният, а аз: „Нее! Задръжте го там, не го пускайте!” Паузата е дълга, а след нея: „Абе вие майтап ли си правите с мене, бе? Миронов ме канел на техната маса... Ти... да си развеваш там копринките, а Найден няма и хлеб да яде, така ли?!” Това вече е Найден. Казвам му да се нахрани спокойно и да ни да чака в завода.
Свърши се! Дежурният няма да отвори портала за буса, шофьорът не би се явил пред Миронов без нисана. Бурята ще отгърми далече.
А гостите вече стават. Докато изляза, те са на терасата. Виждам гърбовете им, а пред мен... котка! Пред очите ми се курдиса между чашите и последната порция мешана скара. Прехвалените пържоли май били жилави. Галя само се е ”борила” със своята! Но тези следи не са от нож!... Сервитьорката слага край на следствието, грабвайки и веществените доказателства, и намерения на местопрестъплението нарушител. И аз бих се жертвала, в името на имиджа (въпреки жестокия спомен от детството, когато на всичко отгоре ме заляха с ракия), но после как ще се покажа пред гостите? А от нейния отбор има резервни играчи. Но зверчето се отпуска в ръцете ú, без никаква съпротива!!! Тръгват към кухнята, а аз вървя бавно към тераса, откривайки, че и аз имам заместник, Галя, която обяснява на гостите, че младите хора в пълна униформа не са военни, а ученици, и че не протестират, а манифестират. После двете ги успокояваме, че снимките на отсрещната стена не са на издирвани, а на умрели хора, и са окачени там от най-близките им.
Но ние сме живи. От първата заплата ще си хапнем по пържола: Галя, Найден и аз. Само не в този ресторант, макар че няма опасност да ни сервират отново седмата пържола: котката няма да я пусне втори път! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 2007
ХуЛитери: 2
Всичко: 2009
Онлайн сега:
