автор: Milvushina

Продължение от Паднала от небето (13)

Всички в градчето знаеха къщата на семейство Танкреди, собствениците на най-голямата дъскорезница в щата. Местните я наричаха “имението”, защото се проститаше на цели три акра и отвън повече приличаше на петзвезден хотел, отколкото на частен дом. По случай 16-тия рожден ден на Сабрина, цялата къща беше украсена като коледна елха с хиляди лампички и фенери.

По пътя нагоре по хълма Сами срещна няколко групички младежи в костюми. Потърси сред тях Кейра, но не я откри. Стиснал здраво букета в ръце, той се спря на метри пред главния вход. Когато видя кой пази на вратата, сърцето му подскочи.

- Виж ти, виж ти – провикна се Уесли. – Какво правиш тук, Барнс?
- Поканен съм – каза с привидно спокойствие Сами, въпреки че вътрешно кипеше. – Дръпни се от вратата, Уесли.
- Тц-тц. Не става.
- Кой си ти, че…
- Не можеш ли да четеш, Барнс? Това се учи още в първи клас. В поканата пише просто и ясно като за идиоти: с костюм и с дама.

- Май и на теб ти трябват очила. Не виждаш ли маската и плаща?
- Виждам ги. Само толкова.
- Чакат ме вътре – процеди през зъби Сами.
- Кой? Въображаемата ти приятелка?
- Сами!! – чу се зад него звънко момичешко гласче. – Не съм влязла още, тук съм! Съжалявам, че закъснях.

Сами се извърна рязко назад. Челюстта му увисна. Вместо червенокосата му съученичка, пред него стоеше Лукса. Носеше крилата и ореола от гъши пух и му се усмихваше широко.
- Лу?! Какво…
- После ще ти кажа – прекъсна го тя. - Първо да влезем и да поздравим рожденичката.

Уесли беше застанал на вратата с поглед вторачен в нея. По устните му, които се движеха, си личеше, че се опитва да каже нещо, но от тях не излизаше и звук. Сами му каза да се отдръпне, но другото момче сякаш изобщо не го чу: немигащите му, изцъклени очи бяха вперени в ангелчето. Лукса посочи с пръст вдясно. Без да сваля поглед от нея, като безволев голем, той машинално отстъпи встрани.

- Да вървим – каза ангелчето и протегна ръка на Сами. Той я хвана и двамата минаха покрай Уесли Синджън, който все още стоеше на вратата безмълвно вторачен в Лукса.

Във всеки друг ден и на друго място Сами би я смъмрил строго, би й повторил за пореден път, че се излага на риск като се появява сред хората. Този път, обаче, тревогите отстъпиха място на искрената признателност, която го изпълваше. Той никога не се беше радвал да я види толкова.

- Толкова ти благодаря ти, че дойде – каза й Сами щом оставиха Уесли зад гърба си.
“Не бих пропуснала за нищо на света,” усмихна се в ума му Лукса.
“Знаеш ли къде е Кейра?”
“Нямам представа.”

Двамата прекосиха моравата и влязоха в къщата, вече беше пълна с маскирани младежи, които се тълпяха около масите. Навсякъде бяха окачени фенери от тиква със смешни или страшни лица. В дъното на помещението, голямо колкото хамбар, върху импровизиран подиум до родителитте си бе застанала сияещата от радост Сабрина Танкреди. Беше облечена като принцеса с огромна светлосиня рокля с кринолин, а сламенорустата й коса бе увенчана с бляскава малка тиара. Зад рожденичката се извисяваше старинен свещник с шестнадесет запалени свещи.

Сами и ангелчето се качиха на подиума и приближиха Сабрина. Поднесоха й заедно букета и й честитиха празника.
- Не съм те виждала в училище – каза рожденичката на Лукса.
- Така е! На гости съм на моя добър приятел Сами. – Ангелчето подаде ръка. – Приятно ми е, казвам се Лукса.
- Сабрина.

- Чудесна рокля имаш! А украсата на къщата е ненадмината. Много ми харесва!
- Благодаря ти. – Пълничката рожденичка се изчерви от похвалата. – Заповядайте да се почерпите.
Лукса й намигна, а другото момиче се усмихна широко.
- Сабрина, тук ли е Кейра? – попита я Самюел.
- Не съм я виждала днес, съжалявам.

Сами кимна замислено и внезапно осъзна, че две дузини очи са вперени в тях с Лукса. Межу тях той разпозна Лили Бронски, която стоеше с ръце скръстени на гърдите само на крачка от подиума в компанията на Боби. Беше облечена в бяла рокля и носеше същите крила и ореол като Лукса. Сами потръпна. Ако с поглед можеше да се убива, в миг двамата с ангелчето щяха да паднат покосени на земята. Сабрина вече посрещаше следващите гости, затова той хвана Лукса за ръка и възможно най-бързо я поведе към масите. Ангелчето, което не изглеждаше ни най-малко обезпокоено от Лили, извърна глава назад и широко й се ухили.

- Какво правиш?! – попита я той тихо.
- Каквото е нужно – отговори му Лукса безгрижно. – Виж, тези сладки са направени като малки тикви. А тези, колко са оригинални, като покрити с паяжина изглеждат! Да си вземем! Сложи си и от онези сандвичи, изглеждат вкусни. Като си готов, нали ще излезем на чист въздух в градината?

Двамата тихомълком се измъкнаха къщата и седнаха на моравата с чинии в ръце далеч от тълпата. Сами се огледа внимателно, но никой не ги следваше. Гореше от нетърпение да разпита Лукса за неочаквана й поява на празненството.

- Хайде, разкажи ми всичко! – подкани я той.
- Има нещо, което не знаеш, Сами. Миналата неделя видях Лили Бронски в магазина за костюми. Докоснах я за миг и разбрах, че крои нещо, свързано с теб. Нямах представа какво е намислила, но трябваше да й попреча.

- Защо не ми каза нищо?!
- А ти как щеше да постъпиш? Вместо да дойдеш, щеше да си останеш у дома, а цяла година след това да те гризе отвътре какво си пропуснал и как иначе си можел да постъпиш. Кейра щеше да се почувства предадена от теб. Така вместо да попречиш на Лили, щеше сам да й станеш съучастник.

Сами, който я слушаше с наведена глава, кимна бавно.
- Имах намерение да се вмъкна незабелязано на празненството и да те наблюдавам. Накарах Мисти да ми купи крилата и ги взех, понеже знаех, че ще ми потрябват. Когато те оставихме пред дома на Кейра, помолих майка ти да не тръгва веднага, за да видим костюма й. Чух какво ти каза баща й, а щом пое нагоре по хълма, веднага се досетих какво имаш на ум. Затова те проследих до тук.

Сами я прегърна силно.
- Моят ангел-пазител – прошепна й той. Тя му се усмихна широко. – Как смяташе да се промъкнеш вътре без да те видят? Ето, отново ни зяпат.
- Нека ни зяпат! Почакай. – Лукса се обърна назад и се заслуша. – Кейра е на входа.
- Как разбра? Ти не си я срещала.
- Чувам я. Говори с онова момче на вратата – обясни ангелчето и се изправи на крака. – Пита за теб.

Сами хукна към входа право през моравата. Лукса не грешеше – Кейра вървеше по пътеката към къщата. Държеше в ръка островърхата си вещерска шапка, а огненочервената й коса беше чорлава. По стиснатите й устни и пребледняло лице отдалеч си личеше, че е разстроена.

- Кейра! – извика й Самюел.
- Сами! – Кейра се затича към него. – Намерих те най-сетне! Толкова съжалявам!
- Какво се случи?
- А тя коя е? – попита студено червенокосото момиче.

Докато говореха, ангелчето тихомълком бе застанало до Самюел. Слушаше ги.
- Това е… тя е… казва се Лукса. Приятелка ми е.
Кейра бавно изгледа ангелчето от глава до пети. Смущението, което се бе изписало на лицето й, премина в хладна враждебност.
- Тя… ти…- Кейра не довърши. Само поклати глава и тръгна по пътеката към къщата.
- Спри! – нареди Лукса. Момичето се закова на място. – Не е това, което си мислиш.

Кейра се обърна. Зелените й очи изглеждаха лъскави и тъжни, сякаш се канеше да заплаче.
- Ще вляза вътре да опитам тиквения десерт. Защо не си поговорите през това време? – тя им махна ведро и ги остави сами.

Сами остана загледан след ангелчето докато се отдалечаваше. Тревожеше се да я зареже съвсем сама сред тълпата, но си спомни как се беше справила по-рано тази вечер с Уесли Синджън и се усмихна. Трябваше да има повече вяра в нея. Кейра въздъхна дълбоко и седна на моравата. Сами се настани до нея.

- Много е красива – каза неохотно червенокосото момиче. Беше се втренчила в меката периферия на вещерската шапка, която усилено мачкаше в ръце.
- Лу е добра приятелка. – Той замълча за миг и смени темата. – Баща ти ми каза, че си тръгнала за празненството с друго момче.

- За всичко е виновна Лили! Трябваше да ти повярвам, когато ми каза да не й се доверявам! Боби дойде у дома в пет часа. Лили ме викала, било спешно. Родителите й ги нямало, трябвало аз да й помогна с костюма, защото Боби се прибирал да вземе подаръка. Каза ми да я потърся в стаята й, входната врата била отключена. Лили ми е почти съседка, живее през три къщи надолу по улицата. И преди съм ходила у тях, изобщо не се усъмних! Когато влязох в стаята й, и следа нямаше от нея, а вратата се тръшна зад гърба ми. Бях заключена и съвсем сама! Виках докато пресипнах, но никой не дойде. После се сетих, че цялото им семейство е в пекарната, Хелоун е много натоварен ден за тях. Сигурна съм, че Лили ме е заключила, за да не дойда!

- А аз да си помисля, че си тръгнала с друг – каза мрачно Сами.
- Не мога да повярвам, че тя постъпи така с мен!
- С нас.
- Да, с нас! Наистина съжалявам, Сами.
- Как се измъкна оттам?
- През прозореца!

Самюел сложи ръка на уста и се престори, че се опитва да не кихне, но не успя да се овладее и избухна в смях. Кейра също се закикоти.
- Става студено – каза той щом най-накрая спряха да се смеят. Чак коремът го болеше. – Ще влизаме ли вътре?
Кейра му се усмихна и му се изправи.

-----------

Лили Бронски бе извън кожата си от яд. Всичко се беше обърнало с главата надолу! Вместо да подвие опашка и да се прибере у дома да ближе раните си, онзи очилатко бе дошъл с друго момиче! А понеже обидата не беше достатъчна, трябваше да добавят и унижение – онази имаше наглостта да се появи със съвсем същите крила и ореол. Сега вместо да прави компания на нея, неговата дама, Боби Сандерс се въртеше около малката въртиопашка и я зяпаше с широко отворени очи. На Лили й идваше да ги удуши – и малката мръсница, и всичките разгонени песове, които я бяха наобиколили. Името й беше Лукса, така й беше казала Сабрина. Откъде се беше взела в техния град по дяволите, от небето ли бе паднала? За капак на всичко Кейра някак се беше измъкнала от заключената стая и моментално бе цъфнала на празненството. Защо изобщо я беше пуснал онзи кретен Уесли?

Лукса беше дошла преди по-малко от час, а Лили вече беше събрала омраза към нея като за цял живот. Трябваше да направи нещо и то бързо! Искаше й се да се махне оттам и да помисли за миг на спокойствие, но колкото и да се опитваше, някак не можеше да свали очи от отровната гледка, сякаш очите й бяха залепени за проклетата Лукса с някаква черна магия.

-----------

Сами забеляза Лукса със самото си влизане в къщата. Около нея се бяха събрали десетина момчета, които се надпреварваха да я ухажват.
- Моля те, извини ме, трябва да разменя няколко думи с нея – каза той на Кейра и приближи групичката. Първото, което чу, бе как Боби Сандерс покани ангелчето на танц. Сърцето му подскочи.

- Ако искаш да потанцуваме, трябва първо да попиташ Сами – отговори Лукса невъзмутимо. – А, ето го и него.
- Аз уважавам желанията на дамата си, Боби. Ако реши – нямам нищо напротив. Лу, може ли да дойдеш за момент?

Тя намигна кокетно на момчетата и се отдалечи, хванала Сами под ръка. Докато за околните изглеждаше, че опитват хапките, той й разказа мислено за разговора им с Кейра. Ангелчето го изслуша внимателно и накрая кимна, че е разбрало всичко. В това време домакините помолиха всички гости да се отдръпнат от подиума, а двама мъже с бели готварски шапки внесоха количка покрита с тъмно платнище. Сабрина Танкреди и Кевин Маккой застанаха от двете страни на количката, а светлините в помещението угаснаха. Двамата рязко дръпнаха платнището и разкриха тортата. Гостите ахнаха в хор.

Не беше торта, а цял шедьовър на сладкарското изкуство. Основата беше покрита с накапали есенни листенца в златно, оранжево и кафяво, а върху нея бяха разположени пет тикви с различна големина, които изглеждаха почти като истински. Над тях, върху прозрачна поставка се извисяваше огромен фенер с изрязани, очи и уши и озъбена, зловеща усмивка. Като по магия, малката тиква до него се разцепи на три и вътре се показаха две горящи свещи с числата 1 и 6. Сабрина се наведе и ги духна. Залата избухна в аплодисменти.

- Кой иска торта? - каза засмяната рожденичка. Изглеждаше на върха на щастието си. – Наредете се, за всички ще има парче!
Родителите и сладкарите също се включиха и помогнаха на Сабрина. Съвсем скоро Сами и Лукса вече опитваха от тортата.
- Много е хубава – одобри я ангелчето. – Виж, Кейра е сама и гледа към теб. Защо не я поканиш на танц?
- Не искам да…
- Хайде! Отивай! – разпореди се Лукса. – Аз трябва да се погрижа за нещо…

-----------

Лили Бронски се измъкна от празненството и незабелязано се качи на втория етаж. Горе беше тъмно и всички врати бяха заключени с изключение на една. Знаеше, че там е единственото място в къщата, където би могла да намери средството за отмъщението си. Беше детинско, беше рисковано, но нямаше нищо по-добро под ръка, а наранената й гордост я тласкаше към отчаяни постъпки. Тя отвори шкафчето скрито зад огледалото и разгледа медикаментите. Сред шишенцата с аспирин и марлите, тя откри онова, което търсеше. Доволна усмивка се разля на тъничките й устни.

Лили извади няколко малки пликчета и ги скри в джоба си, а опаковката прибра обратно на мястото й. Слезе отново на долния етаж, където празненството беше в разгара си: импровизираният подиум беше изчезнал и сега използваха освободеното място за дансинг. Тя се огледа предпазливо, но не видя никого. Намери чашите на Самюел и Лукса там, където го бяха оставили, все още наполовина пълни с плодов пунш. Застанала с гръб към останалите гости, Лили скъса края на едното пликчето и все чашата на Сами в ръка.

- Какво правиш?
Тя се стресна и изтърва чашата. Пуншът се разля на масата. Лукса стоеше точно до нея. Нали толкова внимаваше, как не я беше чула да я приближава?

- Попитах те какво правиш.
Всичката кръв се източи от лицето на Лили и то стана мъртвешки бледо. Устните на момичето я бяло не бяха помръднали, а тя все пак я беше чула ясно и отчетливо! Лили се изплаши не на шега. Вик се оформи на устните й, но не излезе и звук.

- Последвай ме – каза Лукса и тръгна към градината.
Лили не искаше! Не искаше да отива никъде, но краката й, сякаш понесени от чужда воля, я понесоха навън. Заобиколи няколко двойки насядали на тревата и се озова в един тих ъгъл на двора, където не беше идвала преди. Лукса стоеше там и я чакаше, спокойна и застинала като мраморна статуя. Ореолът й го нямаше.

- Канеше се да сипеш разхлабително в чашата на Сами, ето това правеше – каза Лукса сурово. Устните й все така не се движеха; гласът й прозвуча в самата глава на ужасената Лили. – Това да ти е за последно!

Лукса разпери си крила и ги размаха. Те пробляснаха на лунната светлина като хиляди малки звезди.
- Аз съм ангелът-пазител на Самюел. Тук съм, за да го защитавам. Ако отново се опиташ да му навредиш, ще разбера. Ако само си го помислиш даже, ще разбера. А когато това стане, ще те намеря, дори да си накрай света и ще си платиш. – Сякаш невидима ръка стисна рамото на Лили. – Разбра ли ме?

Лили, която беше на косъм да припадне, се разтресе цялата от уплаха. Не смееше да диша, камо ли да отговори и Лукса повтори въпроса си.
- Раз-раз-раз-разбрах!
- Стой далеч от Самюел и приятелите му. Помни! – ангелът размаха заплашително пръст. – А сега се махай от очите ми.
Лили не почака втора покана и се втурна да бяга. С лице разкривено от ужас, тя влетя в къщата, разблъска двойките на дансинга и се хвърли на врата на Боби Сандерс.

- Боби! Онова момиче със Самюел. То не е момиче, то е вещица!
- Успокой се – каза равно Боби и се отдръпна от нея. - Какво си пушила, Лили?
- Нищо не съм пушила, по дяволите, нито съм пила! На това подобие на празник няма и грам алкохол! Казвам ти, тя е вещица!!

- Вещица ли? – Боби кимна в посоката на Лукса, която влезе през главния вход. – Прилича ми на ангел. Защо не отидеш да се поосвежиш навън? Чистият въздух ще ти дойде добре.
- Боби! Боби!

Той й обърна гръб и тръгна към Лукса. Лили видя как той й задава въпрос, а тя хваща ръката му в отговор. Канеше я на танц. Песента тъкмо беше започнала и двамата веднага влязоха в крачка. Лили, разстроена и още дълбоко уплашена, стоеше отстрани и ги наблюдаваше. Някакво момче се опита да я заговори, а тя му кресна да се маха. Очите й отново бяха като залепени за Лукса, която грациозно се въртеше и подскачаше. Следващият танц започна, а Лили все така стоеше като вкаменена. Лукса направи пирует и й се ухили. Няколко такта по-късно й намигна. А в края на песента – Лили можеше да се закълне в Божието име – малката вещица погледна право в нея и размърда крилце, сякаш й махаше за поздрав. На Лили това й дойде в повече.

- ДЕМОН!!! – закрещя тя и посочи с пръст към Лукса. Всички двойки спряха да танцуват и се втренчиха в нея. – Има крила!!
- Разбира се, че има – каза някой до нея. – Хелоун е, Бронски.
- Истински са, аз ги видях!! Съвсем истински, като на птица! Размахваше ги!!

С най-невинно изражение Лукса се пресегна към едното си крило, прикачено към гърба й с ремък, пипна го и поклати отрицателно глава, жест, който казваше: “тези, истински? Шегуваш се.” Боби Сандерс също ги докосна, но усети само гъши пух.

- Демон е! – крещеше неконтролируемо Лили. – Повярвайте ми...
- Лили не се чувства добре – каза високо Боби. – Извинете я. Аз ще я придружа до дома й.
- Пусни ме – изсъска тя когато момчето я хвана за ръката. – Не искам да си ходя!

- Излагаш се, а ако не си тръгнеш веднага, Сабрина сама ще те изхвърли, че й разваляш празненството.
Той я стисна до болка и я повлече към входната врата пред втренчените погледи на всички гости. Последното, което Лили чу преди вратата да се тръшне под носа й, беше ледения глас на Лукса в главата й, която й казваше да помни.

-----------

Веднага щом Лили изчезна, Сами остави Кейра да потанцува с Кевин Маккой, а той потърси Лукса. Тя разговаряше със Сабрина и спокойно отпиваше от пунша си. Щом го видя да идва към него, ангелчето приятелски потупа рамото на момичето и каза:
- Ти си добра душа, Сабрина. Сега, обаче, ще те оставя, защото някой идва да ме покани на танц.
- Така е – кимна Сами.

Песента започна, а те съвсем лесно се справиха със стъпките, които така упорито бяха тренирали всяка вечер цели две седмици.
“Благодаря ти,” каза му мислено ангелчето. “За поканата и затова, че не се намеси. Тя си получи заслуженото. Сега ти ще ме накараш да ти обещая, че няма да го правя повече, а аз ще се съглася.” “Така е,” засмя се той. “Сякаш се познаваме не от месеци, а откак свят светува.” Сами се разсея, обърка стъпките и се спъна в нея.

- Извинявай – промърмори той, а Лукса му намигна.
Песента свърши скоро. Сами с неохота тръгна към близкия свободен стол.
- Хайде пак – подкани го тя.
- Други песни не сме я упражнявали! – възрази Сами.
- Не сме. – Тя го погледна право в очите. – Свали си очилата. Хвани ме за ръката и не ме пускай.
- Не виждам без тях, знаеш.
- Но аз виждам. Не ме пускай.

Песента започна. Сами я хвана за ръка и пръстите им се сплетоха. Погледите им се срещнаха. В този момент все едно Сами видя Лукса за пръв път: лицето й, безкрайно познато със съвършената си симетрия, сега му се стори само маска, зад която не бе надниквал преди. Музиката звучеше, а той я чуваше и не я чуваше – краката му сами го носеха. Времето сякаш спря.

-----------

Кейра стоеше встрани и гледаше как Самюел танцува с Лукса. Бялата й рокля, плащ и ореол напълно контрастираха и в същото време съотвестваха на неговите дрехи и маска в черно. Двойката се движеше се заедно със съвършен, почти непостижим синхрон. Напомниха й на китайския символ на ин и ян – двете половинки на едно цяло. Държаха се за ръка и се гледаха в очите, сякаш бяха съвсем сами в света, сякаш около тях не съществуваше нищо друго.

Кейра ги погледа още минута и въздъхна. С вещерската си шапка в ръка, тя тихомълком си тръгна още преди песента да е свършила.

-----------

Музиката се смени, а Сами все още държеше Лукса за ръка. Знаеше, че десетина чифта очи отново са се втренчили в тях, но нехаеше.
- Да излезем – каза му тихо ангелчето. Двамата се измъкнаха през задния вход и се намериха сами в градината. Чак тогава на Самюел му дойде на ум, че очилата му са още в джоба му. Дори не посегна към тях.

Гледаше Лукса и й се усмихваше. Беше я почувствал по-близка от всякога докато танцуваха. Тя отново му помагаше. Нямаше нужда тя да му казва, той знаеше. Искаше да я прегърне, да я притисне до себе си и никога да не я пуска. Прокара пръсти през гъстите й, тъмни къдрици, които ухаеха на цветя. Докосна брадичката й, бузката, вратлето. Разумът му му казваше, че срещу него стои ангел, безсмъртно създание, което не е нито мъж, нито жена. Влюбеното му сърце, обаче, виждаше в нея само красиво момиче.

Красива беше, по-красива от и най-прекрасната холивуска актриса, но не затова я обичаше. Лукса му беше приятелка, съюзница, единственото същество на света, на което можеше да довери всичко. Вдъхваше му кураж, когато страховете го задушаваха и го смиряваше, щом започваше да витае из облаците. Тя беше всичко за него.

Без да каже нищо, Лукса се наведе към него и притисна устните си към неговите.
Сякаш хиляди празнични камбани забиха в главата на Сами, а милиони бели гълъби запърхаха около тях. Свят му се зави - почувства се напълно опиянен. Устните му горяха от целувката.

“Добре ли си?” - попита го в ума му Лукса.
„Аз… да. Повече от добре. Защо го направи?”
“Защото ти искаше и затова поисках и аз. Бях любопитна.”
“Никога… никога преди не ме беше целувало момиче.”
“И все още не е,” засмя се тя.

Сами я притегли към себе си и я целуна. Устничките й се разтвориха и езичето й докосна неговото. Тръпка прониза тялото на Сами като електричество. Сърцето му биеше толкова силно, че щеше да се пръсне.

- Харесва ли ти? – попита я той, задъхан.
- Да. Хубаво е. Опитай пак.
Ръцете му се спряха колебливо на ръба на плаща й и ангелчето внимателно ги намести на крилата си. Той нежно зарови пръсти в пуха, а тя въздъхна с наслада. Очите му отново се затвориха и устните му срещнаха нейните.
- Иска ми се този ден да не свършва никога – прошепна й той.

-----------

Двамата си тръгнаха празненството все така хванати за ръце. Не се пуснаха нито по пътя, нито когато се прибраха. Легнаха си направо с дрехите. Сгушиха се заедно под завивките в леглото на Сами.

Всяка друга вечер той щеше да се задоволи само да гали ангелчето, докато то заспи, но не и тази. Не му стигаше. Без да мисли, вместо с пръсти, той докосна върха на крилото й с устни. Сами се надигна се на лакът да я погледне. Очичките й бяха затворени, а на личицето й се беше изписала блажена усмивка. Той я целуна отново. И отново. И отново.

- Толкова те обичам, Лу – прошепна той, когато тя притихна съвсем.
Така ги завариха на сутринта първите лъчи на ноемврийското слънце – Лукса щастливо усмихната, а Сами с лице сгушено между пухените й крила.

СЛЕДВА ПОСЛЕДНОТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ -
гответе се за финал